Катрин Кер - Магия за зора

— Милорд — попита Родри, — Джил в голямата зала ли е?

— Няма я там. А Перин тук ли е?

— Няма го. Не е ли при другите благородници?

Устните на Нед побеляха.

— О, в името на черните топки на Адовия властелин! — изръмжа Нед. — Да не би той да е… скапаният му малък пор… о, проклет да е, мъдото му скапано!

— Милорд, какво означава всичко това?

— Все още не зная. Върви с мен.

Родри се помъкна след Нед, докато той търсеше из голямата зала Кама и най-накрая я намери да дава заповеди на слугите за предстоящия пир. Когато Нед я хвана за ръката, тя забеляза Родри и ахна съвсем лекичко.

— О, боговете да са ми на помощ — рече тя. — Но трябва да знаете какво е станало и колкото по-рано, толкова по-добре. Нед, ако някога пипна това скапано копеле, братовчед ти, ще го смажа от бой.

— А аз ще го държа през това време. Какво е направил с Джил?

Кама хвана майчински ръката на Родри, а големите й тъмни очи бяха изпълнени с извинение.

— Родри, твоята Джил я няма. Единственото, което мога да си помисля, е, че е тръгнала с Перин, защото той изчезна един час след нея. Искрено ти казвам, че ме боли за теб.

Родри отвори уста и отново я затвори, сетне стисна дръжката на меча си толкова силно, че навитата кожа по него се заби в дланта му. Нед беше побелял като смъртник.

— Знаехте ли нещо за това? — изръмжа Родри.

— О, ъ, а, такова, всъщност не. Искам да кажа, о, Богове! Знаех, че харесва момичето ти, но не съм си представял, че ще излезе нещо от това.

С огромно усилие на волята си Родри си напомни, че би било непочтено да го убие пред една дама.

Кама раздруса леко ръката му.

— О, я стига — рече тя. — Та кой с всичкия си би предположил, че Джил би напуснала мъж като теб заради някакъв Перин?

Гордостта му беше удовлетворена поне дотолкова, че да пусне дръжката на меча.

— Я ми кажете, знае ли чичо ми за това? Не мога да повярвам, че би оставил Перо да извърши нещо толкова непочтено.

— А защо смяташ че скапаният ти братовчед се измъкна като невестулка? Беноик тръгна след него с няколко от хората си, но Перин е забил в гората. И следа не намерили от него.

Нед понечи да отговори, сетне не му оставаше нищо, освен да гледа втренчено Родри. Бяха в ужасно положение и двамата го знаеха. Ако Родри се закълнеше да отмъсти с кръв в присъствието на лорда, той щеше да е заставен от честта си да не му позволи да тръгне — стига да може. Страхът в очите на Нед му донесе удовлетворение.

— Хей, вие? — отекна ревът на Беноик. — Какво става тук?

С ръце на бедрата тиеринът се приближи с широки крачки и застана помежду им.

— Да разбирам ли, че Родри е узнал истината?

— Узна я — отвърна Кама.

— Хм! Сега слушай, Нед, твоят червясал братовчед е постъпил лошо и ти го знаеш не по-зле от мен. От друга страна, сребърен кинжал, тя не ти е законна съпруга, затова нямаш право да го убиеш. Пребий го от бой, разбира се, но не го убивай. Ще ми се закълнеш ли тържествено, че няма да го убиеш, нито осакатиш? Ако се закълнеш, ще тръгнеш оттук с моята благословия и още малко пари. Не го ли направиш, няма въобще да потеглиш.

Родри огледа залата, пълна с въоръжени мъже.

— Виж какво, ела на себе си, момчето ми — продължи Беноик. — Дяволски добре зная, че първата мисъл в главата на един мъж в такъв момент е да пролее кръв. Но се запитай — ако прережеш гърлото на Джил, няма ли пет минути по-късно да плачеш?

— Ами, Ваша светлост, така и ще бъде.

— Добре. Чувствам срама, който племенникът ми лепна на своя клан. Искаш ли си я обратно или не? Ако не, тогава ще ти платя цената на булката, сякаш ти е била жена. Ако я искаш обратно, закълни ми се и тръгвай с моята благословия.

Изправен пред тази безукорна справедливост, Родри усети как яростта му се укроти. На нейно място дойде хладният разум и му подсказа нещо друго и това друго едва не го накара да се разплаче — Джил вече не го обичаше.

— Е, Ваше сиятелство, ако щете ме сметнете за глупак, но си я искам. Искам да й кажа едно-две неща и в името на всички богове от Отвъдното, ще я намеря, дори цяло лято да я търся.

— Ето ти късмет — обади се Мерик.

— Да, в известен смисъл — рече Гуин. — Наистина няма да трябва да се занимаваме с момичето, но Родри ще тръгне след нея, а не в посоката, в която искаме ние.

— Охо, така ли? Помисли, младежо. От всичко онова, което успях досега да разбера, този Перин познава гората като цицката на майка си. А какво знае човек като Родри за нея? Докато е бил лорд, е имал горски и пазачи на дивеча да се грижат за тези неща, а сребърните кинжали предпочитат да вървят по пътищата — усмихна се нежно. — Ще поговоря с Бридин чрез огъня за това, но смятам, че сме открили идеалната стръв, за да примамим нашата птичка до брега. Единствените следи, които ще открива, ще са онези, които му подаваме ние.