Андре Мороа - Жорж Санд

Жорж Санд притежава любовните писма, които й е пращал Мюсе, както и своите до него. Към 1860 година тя пожелава да ги издаде, за да възстанови истината. Тази кореспонденция наистина доказва една взаимна любов. Но дали е навременно обнародването й? Санд решава да се посъветва със Сент Бьов, който е бил някога свидетел на техните мъчения. Те не са скарани, но Санд отдавна не го е виждала. Спотаен зад своите шкафове пълни с отрова, Сент Бьов не е никак нежен към нея: „Кръчмарска Христина Шведска“, пише той в тайните си бележници. Но в 1859 година Соланж го среща в академията, когато приемат Жул Сандо. Сент Бьов говори много мило за Жорж на младата жена и я поканва да го посети. Соланж разправя, че има намерение да пише биография на своя прапрадядо Саксонския маршал. Сент Бьов й дава бащински съвети. „Държи се бащински трогателно към мене.“

Сент Бьов до Соланж: „Времето е хубаво. Може да сте ходили вече във Версай. Във всеки случай господин Сулие (уредникът на музея; живее в двореца) е предупреден за милото посещение, което може би ще има. Добре ще сторите да му кажете за работата си върху Саксонския маршал. Той сигурно знае нещичко. Хиляди почитателни нежни привети.“ Сент Бьов приема Соланж на улица „Монпарнас“, в стая в стил Людовик XV — бели стени със златна украса, с два прозореца, пред които растат слива и пълзящ повет. Прекалено хубавата камериерка прилича на мадам Помпадур 136 136 Помпадур (Жана, маркиза дьо) — фаворитка на Людовик XV (1721–1764). — Б.пр. . Една котка кърми зад вратата котенцата си. Сент Бьов разкрива пред гостенката неизчерпаемите съкровища на ума и начетеността си. От тези разговори не се ражда никаква биография на Саксонския маршал (Соланж се насища на работата така бързо, както и на любовниците си), но се създава едно приятелство.

На Жана дьо Турбе, дамата с виолетките, любовница на Ернест Барош, син на всемогъщия министър на правосъдието, Сент Бьов пише: „И така, аз държа безкрайно много на това. Трябва да спечелите напълно нашия приятел господин Бар(ош) за Соланж, очарователната дъщеря на мадам Санд; делото й ще се разглежда във вторник, а засега, като се има предвид възрастта на господа съветниците, изглежда доста несигурно. Но синът на пазителя на държавния печат може да направи много, за да привлече вниманието на тия, които си приказват, когато издават решения. После и на заместник главния прокурор! С една дума, знаете вече всичко, а пък аз зная, че господин Бар(ош) ще бъде осведомен…“

Писмата на Соланж припомнят на Санд времето, когато Сент Бьов я успокоява и ободрява. „Никой не казва по-добре от него хубавите неща; той им придава едновременно приятна и сериозна форма.“ Тя изпраща на улица „Монпарнас“ Емил Окант с препис от кореспонденцията на Мюсе: „И така, драги приятелю, искам ви два часа от вашето ценно време, за да прочетете всички писма, след това един час разговор с приносителя им, за да може той да допълни всички пропуснати «ако» и «но» в настоящото писмо. После един час размисъл, когато ви бъде възможно, и едно окончателно решение, с което ще се съобразя…“ Мнението на консултирания е категорично. Не трябва да се обнародват.

Жорж Санд до Сент Бьов, 3 февруари 1861:

Приятелю, Емил ми разказа последния ви разговор и последното ви мнение. То е добро и аз ще го последвам. Писмата ще бъдат издадени след мене. Впрочем те доказват, струва ми се, че три неща не тежат на съвестта на вашата приятелка: гледката на нова любов пред очите на умиращия; заплаха и намерение да иска затварянето му в лудница; желание да си го възвърне, да го привлече отново, въпреки волята му след неговото нравствено излекуване… Такива са гадните обвинения, а писмата доказват само едно: че в основата на двата романа — „Изповед на едно дете на века“ и „Тя и Той“ — стои истинска случка, която доказва може би лудостта на единия и обичта на другия или лудостта и на двамата, ако желаете, не без никаква гадост и подлост в сърцата им, нищо, което би могло да опетни две искрени души…

Трогнат от доверието на Санд и узнал от Соланж, че ноанското общежитие не процъфтява финансово (според Соланж, Жорж не могла миналата зима да си купи палто и рокля, а това донякъде учудва), Сент Бьов решава да поиска от Френската академия да даде на голямата писателка наградата Гобер от двадесет хиляди франка. Виньи подкрепя предложението; той е достатъчно великодушен и поставя литературните заслуги по-високо от личната си ненавист. Гизо се обявява — с всички възможни похвали и съжаления — против авторката на „Тя и Той“, като цитира „възмутителни“ изказвания за брака и собствеността. Мериме и Сент Бьов възразяват. Въпросът се поставя на гласуване: Санд получава осемнадесет гласа пробив; само шестима рицари са на нейна страна — Сент Бьов, Понсар, Виньи, Мериме, Низар и Силвестър дьо Саси. Жул Сандо не е дошъл! Тъй като ще има и второ гласуване, този път от всички секции на Института, Мериме, който подкрепя много дейно Жорж въпреки смешните спомени, подсеща с писмо малкия Жул. Но Сандо не прощава на тази, която е била причина за неговото крушение на младини, и Тиер запазва наградата.