Жорж Санд - Индиана

— Ах, Индиана, не заради себе си държа на хорското мнение!…

— Тогава, значи, държите на него заради мене? Предвидих, че ще разсъждавате така и за да ви освободя от всякакви угризения, взех инициативата в свои ръце. Не дочаках вие да ме отведете от семейството ми и дори не се посъветвах с вас, преди да напусна дома си. Сега решителната крачка вече е направена и вие няма в какво да се упреквате. Аз вече загубих честта си, Реймон. Докато ви чаках, отброих часовете, които отбелязват моя позор. Сега, когато зараждащият се ден хвърля бледите си лъчи върху моето чело, също тъй неопорочено, както и преди, в хорските очи аз съм вече пропаднала жена. До вчера все още можех да намеря съчувствие в сърцата на жените, но днес в тях ще има само презрение за мен. Аз прецених всичко това, преди да действувам.

„Отвратителна женска предвидливост!“ — помисли си Реймон.

И започна да я разубеждава като съдебен изпълнител, дошъл да описва мебелите.

— Вие преувеличавате значението на постъпката си — каза той ласкаво, с бащински тон. — Не, драга приятелко, нищо още не е загубено, макар че сте постъпили глупаво. Ще заповядам на прислугата да мълчи.

— А можете ли да заповядате на моите прислужници да мълчат, след като сигурно ме търсят тревожно в този миг? Как мислите, дали мъжът ми ще се съгласи да запази мирно и тихо тайната ми? Мислите ли, че ще ме приеме утре, след като съм прекарала цяла нощ под вашия покрив? Може би ще ме посъветвате да се върна при него, да се хвърля в краката му и да го помоля за милостта отново да ми окачи веригата, верига, която разби целия ми живот и унищожи младостта ми! Нима без съжаление ще се съгласите да видите как се връща във властта на друг любимата жена, над чиято съдба сте господар, когато можете да я запазите за цял живот в обятията си, когато тя е във ваша власт и ви предлага да остане завинаги с вас! Не ви ли е тежко, не се ли страхувате да я върнете на този неумолим деспот, който може би я чака, за да я убие?

Реймон бързо размисли. Настанала беше минутата да овладее тази горда жена; едва ли друг път щеше да му се удаде подобен случай. Тя беше дошла да му поднесе всички жертви, от които той нямаше нужда, и стоеше пред него, изпълнена с високомерната увереност, че се излага единствено на опасността, която сама беше предвидила. Реймон се чудеше как да се отърве от нейната неизмолена самопожертвувателност или поне да се възползува колкото може от нея. Той се смяташе за приятел на господин Делмар и държеше твърде много на доверието му, за да похити жена му, затова щеше да се задоволи само да я съблазни.

— Имаш право, моя Индиана — извика той пламенно, — ти отново ме възвръщаш на самия мене, събуждаш всички мои възторзи, които бях задушил при мисълта за предстоящите опасности и от страх да не ти навредя. Прости ми детинската предпазливост и разбери колко нежност и истинска любов бяха заключени в нея. Но твоят нежен глас отново възпламени кръвта ми, жарките ти думи запалиха сърцето ми! Прости, прости ми, че можах да помисля за друго в този блажен миг, когато ти си моя, накарай ме да забравя всички опасности, които ни заплашват, остави ме да ти благодаря на колене за щастието, което ми даряваш. Позволи ми да изживея с цялата си душа този час на наслада, когато мога да остана в краката ти, час, който не бих могъл да заплатя дори с живота си. Нека да дойде, нека да се опита да те изтръгне от обятията ми твоят глупав мъж, който те затваря в стаята ти, а после заспива доволен от грубостта и простащините си! Нека да дойде да те вземе от ръцете ми, мое съкровище, мой живот! Отсега нататък ти вече не му принадлежиш, ти си моя любима, моя приятелка, моя любовница!…

Говорейки така, Реймон постепенно сам се вдъхнови от думите си, както му се случваше, когато се мъчеше да убеди някого в чувствата си. Напрегнато, романтично, изпълнено с опасности положение! Реймон обичаше рисковете като истински потомък на рицарите. При всеки шум, долитащ от улицата, му се струваше, че чува стъпките на съпруга, идващ да търси жена си, жаден да пролее кръвта на съперника си. Да търси любовни наслади във възбуждащите вълнения на подобно положение, беше удоволствие, достойно за Реймон. За четвърт час той пак обикна страстно госпожа Делмар; разпиля пред нея целия чар на пламенното си красноречие. Той говореше тъй убедително, играеше тъй искрено… за този човек с богато въображение любовта беше изящно изкуство! Така добре разигра тази сцена на страстта, че започна сам да си вярва. Срам за тази глупава жена! Тя се отдаде с наслада на лъжливите му уверения, почувствува се щастлива, засия от надежда и радост. Прости му всичко и беше готова да направи каквото той поиска. Но Реймон сам разруши постигнатото с прекалено голямата си прибързаност. Ако беше съумял да задържи поне едно денонощие Индиана в това положение, тя може би щеше да му се отдаде. Но денят се събуждаше ярък и блестящ, той изливаше потоци светлина в стаята и уличният шум все повече и повече се усилваше. Реймон хвърли поглед към часовника, който показваше седем.