Жорж Санд - Индиана

Ако живееха в Смирна или Кайро, в такива минути той би могъл да я убие. И все пак дълбоко в сърцето си обичаше тази слаба жена, зависима от него, съхранила с религиозна преданост тайната на неговите недостатъци. Не бих могла да кажа дали я обичаше или само я съжаляваше. Искаше му се тя да го обича, защото се гордееше с интелигентността й, с това, че го превъзхожда. Би се издигнал в собствените си очи, ако тя се съгласеше да отстъпи, ако се откажеше от своите възгледи и принципи. Понякога сутрин, когато отиваше при нея, готов да й се кара, той я заварваше заспала и не се осмеляваше да я събуди. Съзерцаваше я мълчаливо. Плашеше го нейната деликатност, бледите й бузи, спокойната тъга, горестното смирение, изписани по неподвижното й безмълвно лице. Видът й извикваше в него хиляди поводи за упреци, угризения, гняв и страх. Той се срамуваше, като си помислеше колко силно влияние има над съдбата му това тъй крехко същество, над него, човека с желязна воля, свикнал да заповядва на другите, над командира, който само с една дума хвърляше в бой тежки ескадрони, буйни коне, закалени воини.

А ето че една жена, почти дете, го беше направила нещастен! Тя го принуждаваше да се затваря в себе си, да се замисля над желанията си, да променя много от тях, да се отказва от други и всичко това, без дори да благоволи някога да му каже: „Не сте прав, моля ви постъпете иначе…“ Тя никога не го беше помолила за нищо, никога не го беше приела като равен на себе си, не се беше почувствувала негова спътница в живота. Тази жена, която само да пожелаеше, би могъл да прекърши с една ръка, стоеше там тъничка и може би пред очите му сънуваше друг, надсмивайки му се в съня. Искаше му се да я удуши, да я повлече за косите, да я стъпче с крака, за да я принуди да моли пощада, да му иска прошка; но тя беше тъй красива, тъй прелестна и бяла, че той започваше да я жали, както детето се разнежва, когато се загледа в птичката, която е искало да убие. И този железен мъж започваше да плаче като жена и си отиваше, за да не й даде възможност да тържествува, като го види, че плаче. Всъщност не знам кой от двамата беше по-нещастен — тя или той. Тя беше жестока от добродетелност, той — добър от слабост; тя притежаваше неизчерпаемо търпение, той беше нетърпелив; нейните недостатъци бяха следствие от достойнствата й, неговите достойнства — следствие от недостатъците му.

Около тези двама тъй неподходящи един за друг съпрузи се въртяха множество приятели, които се опитваха да ги сближат: едни от нямане какво да правят, други, защото обичаха да си пъхат носа в чужди работи, трети от криворазбрани приятелски чувства. Някои вземаха страната на жената, други — на мъжа. Те се караха заради господин и госпожа Делмар, след като господин и госпожа Делмар никога не се караха помежду си — постоянното покорство на Индиана лишаваше полковника от възможността да спори с нея. Освен това имаха такива приятели, които, без да вникват в същността на нещата, чисто и просто искаха да бъдат необходими. Те съветваха госпожа Делмар да се подчинява на мъжа си, след като изобщо не забелязваха, че тя дори прекалено много му се подчинява; друг и път съветваха господин Делмар да бъде строг, да не отстъпва на жена си и да не се оставя да го водят за носа. Това са посредствени хора с понижено самочувствие, затова винаги се страхуват да не ги настъпят на болното място; те обикновено се поддържат, срещат се навсякъде; вечно се въртят край другите и непрекъснато шумят около себе си, дано да ги забележат.

Господин и госпожа Делмар бяха завързали познанства с по-голямата част от хората в Мьольон и Фонтенбло. Те се срещнаха и в Париж и именно тези хора най-много злословеха за тях. Както ви е известно, клюките заемат първо място в малките градове. Там никога не разбират добрите хора, а умните смятат за обществени врагове. Трябва ли да се вземе страната на някой глупак или простак, те са винаги налице. Има ли някъде кавга, те веднага се явяват първи, за да присъствуват като на зрелище; и дори се обзалагат; вървят по петите ви, толкова са жадни всичко да видят, всичко да чуят. Сипят кал и хули по победения; който не е прав, винаги е по-слаб. Ако се борите срещу предразсъдъците, дребнавостите и пороците, все едно че ги засягате лично, нападате ги в най-съкровеното им, вие сте вероломен и опасен. Могат да ви заведат в съда хора, на които не знаете дори името, но които ви обвиняват, че именно за тях сте намеквали с безобразните си приказки. Какво още да прибавя? Ако ви се случи да срещнете такъв човек, избягвайте да настъпите дори сянката му при залез слънце, когато човешката сянка е дълга тридесет фута; цялото пространство, заето от нея, принадлежи на човека от провинциалните градчета и вие нямате право да стъпвате върху сянката му. Ако дишате въздуха, който той диша, вие вече му нанасяте вреда, рушите здравето му; ако пиете вода от неговата чешма, чешмата ще пресъхне. Ако търгувате в неговата община, подбивате цената на продуктите, които той купува. Ако му предложите цигари, искате да го тровите, ако кажете, че дъщеря му е хубава, желаете да я съблазните, ако похвалите добродетелната му съпруга, вие й се подигравате, тъй като дълбоко в сърцето си сигурно я презирате за невежеството й; ако за своя беда направите на някого комплимент, той няма да го разбере и навсякъде ще разказва, че сте го обидили. Съберете си вещите и идете в гъстите гори или сред безлюдните долини. Само там човекът от провинциалните градчета ще ви остави на спокойствие.