Жорж Санд - Индиана

— Не, драги приятелю — каза му той, — аз и без това достатъчно съм страдал при мисълта, че дължа благосъстоянието си на милостта на Ралф. Все исках да му се отплатя. Продажбата на имението ще ми даде възможност да изплатя всичките си дългове. Вярно, че няма да ми остане нищо, но аз имам смелост, енергия и разбирам от сделки. Бъдещето е пред нас. Веднъж вече успях да натрупам малко състояние, сега ще започна пак отначало. Длъжен съм да сторя това заради жена си, млада е и не искам да я оставя в оскъдица. Тя има не много голяма къща на остров Бурбон, ще се оттегля там и пак ще започна търговия. След няколко години, най-много десет, надявам се пак да се видим…

Реймон стисна ръката на полковника, усмихвайки се в себе си на вярата му в бъдещето — той говореше за десет години като за един ден, след като оголялата му глава и отслабналото му тяло явно показваха, че здравето му е подкопано и животът му си отива. Той се престори, че споделя неговите надежди и каза:

— Много се радвам, че не падате духом от тази промяна. В това виждам вашето мъжество, вашата храброст. Но госпожа Делмар притежава ли същата смелост? Не се ли страхувате, че тя ще се възпротиви на вашите проекти да напуснете Франция?

— Няма да ми е приятно, ако не се съгласи — отговори полковникът, — но жените са създадени да се подчиняват, а не да дават съвети. Не съм съобщил още окончателно решението си на Индиана. Освен това, драги приятелю, не виждам за кого би могла тя да съжалява тук освен за вас, макар че от желание да ми противоречи сигурно ще има сълзи и нервни припадъци… Дявол да ги вземе тези жени!… Но все едно, разчитам на вас, драги Реймон, да вразумите жена ми. Тя ви вярва, опитайте се да й въздействувате и да й попречите да плаче; ненавиждам сълзите.

Реймон обеща да дойде на другия ден, за да съобщи на госпожа Делмар решението на съпруга й.

— Ще ми направите истинска услуга — каза полковникът, — ще заведа Ралф в чифлика, за да можете свободно да поговорите с нея.

„Това се казва работа!“ — помисли си Реймон, като си тръгна.

Плановете на господин Делмар напълно съвпадаха с желанията на Реймон; той предвиждаше, че тази любов, която му беше омръзнала, за в бъдеще можеше да му донесе само неприятности и усложнения, затова остана доволен, като видя, че събитията се подреждат благоприятно и ще го избавят от досадните и нежелателни последствия на една отшумяла любовна интрига. На него му оставаше само да се възползува от последните вълнения на госпожа Делмар и след това да остави на благосклонната съдба грижата да го освободи от нейните сълзи и упреци.

И така, той се отправи на другия ден за Лани с намерението да доведе екзалтацията на тази нещастна жена до връхната й точка.

— Знаете ли, Индиана — каза той, като пристигна, — каква роля ми определи вашият съпруг? Наистина странна поръчка! Аз трябва да ви моля да заминете за остров Бурбон, да ви придумам да ме напуснете, сам да разбия сърцето и живота си! Как мислите, сполучливо ли е избрал той своя адвокат?

Но мрачната сериозност на госпожа Делмар сдържа фалшивите излияния на Реймон.

— Защо ми говорите за всичко това? — запита го тя. — Страхувате се да не се оставя да ме уговорите ли? Страхувате се да не се подчиня? Успокойте се, Реймон, аз вече взех решение. Две нощи го обмислях от всички страни. Знам какво ми предстои. Знам с какво трябва да се боря, какво трябва да пожертвувам и какво трябва да пренебрегна. Готова съм да премина през това тежко изпитание на съдбата. Нима вие няма да бъдете моя опора и мой водач?

Реймон се изплаши за миг от това хладнокръвие и почти повярва на безумните й заплахи, но после се помъчи да се убеди, че Индиана съвсем не го обича толкова, а постъпва така, защото подобна приповдигнатост й напомня прочетеното в книгите. И за да не остане по-назад от романтичната си възлюбена, той се впусна в пламенни приказки и драматични импровизации, така че съумя да увеличи още повече заблудата й. Тази любовна сцена обаче би се сторила на всеки спокоен и безпристрастен зрител просто театрална лъжа, играна на сцената на живота. Преувеличените чувства, поетичният възторг на Реймон приличаха на студена и жестока пародия на истинските чувства, които Индиана така просто изразяваше: единият играеше показно, другият — от сърце.

Реймон обаче, който все пак се страхуваше малко тя да не изпълни плановете си за съпротива, ако той не съумее ловко да й попречи, я посъветва да се преструва на покорна и безразлична до момента, когато бъде удобно да се възбунтува открито срещу мъжа си. Според него тя трябваше да мълчи, докато напуснат Лани, за да не стане скандал пред прислугата и да избягнат нежелателната намеса на сър Ралф.