Жорж Санд - Индиана

На Реймон му беше безразлично какво ще стане по-нататък с Индиана. Тази любов го беше уморила, беше му дошла до гуша. А когато човек започне да скучае, това означава, че любовта си е отишла безвъзвратно. За щастие, Индиана изживяваше последните дни на илюзиите си и не разбираше нищо.

Една сутрин, като се върна от бал, Реймон завари госпожа Делмар в стаята си. Тя беше отишла в дома му в полунощ; чакаше го от пет часа. Времето беше много студено. Индиана стоеше до незапалената камина, подпряла глава с ръка, измъчвана от студ и безпокойство, изпълнена с онова мрачно търпение, на което я беше научил животът. Когато той влезе, тя вдигна глава; застинал от изненада, Реймон не прочете по бледото й лице нито досада, нито упрек.

— Чаках ви — каза тя тихо. — От три дни не сте идвали, а през това време станаха неща, които трябва да узнаете колкото може по-скоро; излязох снощи от къщи, за да ви ги кажа.

— Каква невероятна непредпазливост! — възкликна Реймон, като затвори грижливо вратата зад себе си. — Прислужниците ми знаят, че сте тук! Те ми съобщиха за вас.

— Аз не съм се крила — отговори тя студено — и мисля, че „непредпазливост“ не е най-подходящата дума, която можете да употребите.

— Казах непредпазливост, а всъщност би трябвало да кажа лудост!

— А аз бих казала смелост. Но какво значение има това. Слушайте, господин Делмар смята да замине за Бордо след три дни, а оттам за колониите. Ние с вас се бяхме условили, че вие ще ме запазите, ако той реши да прибегне до насилие. Няма съмнение, че ще стане така, защото снощи, когато му заявих, че няма да замина с него, той ме заключи в стаята. Излязох през прозореца, вижте, ръцете ми са цели в кръв. В този момент сигурно ме търсят; но Ралф е в Белрив и няма да може да каже къде съм. Реших да се крия, докато на господин Делмар му мине ядът и ме остави на мира. Мислили ли сте къде да ми осигурите убежище и как да подготвите бягството ми? Отдавна не съм ви виждала сам и не зная какви са намеренията ви. Веднъж обаче, когато се усъмних във вашата решителност, вие ми казахте, че не признавате любов без доверие; убедихте ме, че никога не сте се съмнявали в мене, доказахте ми, че съм несправедлива, и тогава, страхувайки се да не бъда недостойна за вас, аз отхвърлих всички детински подозрения, постарах се да не проявявам женска дребнавост, която така принизява любовта. Понесох с примирение кратките ви посещения, принудените разговори, старанието ви да избегнете каквото и да било обяснение, запазих вярата си във вас; небето ми е свидетел, че когато безпокойство и страх разяждаха сърцето ми, аз ги отхвърлях като престъпни мисли. Днес идвам да потърся награда за вярата си; часът настъпи, кажете, приемате ли моята жертва?

Нещата се развиваха страшно бързо, Реймон почувствува, че няма сили да се преструва повече. Отчаян, вбесен, че е попаднал в собствения си капан, той загуби власт над себе си и се впусна в груби и просташки проклятия.

— Вие сте луда! — извика той, като се хвърли в едно кресло. — Как сте си представяли любовта? Кажете ми, моля ви се, от кой роман, написан за камериерки, сте изучавали обществото?

Но изведнъж замлъкна, усети, че отива прекалено далеч, и се помъчи да намери други думи да я отпрати, без да я обижда.

Индиана обаче стоеше спокойна като човек, готов всичко да изслуша.

— Продължавайте — каза тя, като скръсти ръце, сърцето й замираше. — Слушам ви! Сигурно имате да ми кажете още много неща.

„Пак трябва да развихря въображението си, да изиграя още една любовна сцена!“ — помисли си Реймон и скочи бързо.

— Никога, никога няма да приема подобна жертва! — извика той. — Когато те уверявах, че имам сили за това, аз съм се хвалел, Индиана, или по-скоро съм се клеветял; защото само подлец може да се реши да изложи на позор честта на жената, която обича! Ти не познаваш живота и не разбра колко опасен е подобен план, а аз се боях да не те загубя и не исках да размишлявам…

— Затова пък сега много трезво размишлявате — каза тя, като дръпна ръката си, която той се помъчи да улови.

— Индиана — възрази той, — нима не виждаш, че със своя героизъм ти ме тласкаш към безчестие, че ме осъждаш, защото искам да остана достоен за твоята любов. Би ли могла да ме обичаш, наивна и неопетнена каквато си ти, ако пожертвувам живота ти заради удоволствията си, доброто ти име заради насладата?

— Вие сам си противоречите — каза Индиана. — Ако остана при вас и ви даря щастие, какво значение има за вас мнението на околните? На хорското мнение ли държите повече или на мене?