Жорж Санд - Индиана

Нищо не е по-лесно и по-просто, отколкото да лъжеш сам себе си, когато си умен и когато владееш тънкостите на речта. Нашата реч е продажна жена, която се издига или пропада в зависимост от ролята, която се явява в различни одеяния, кичи се, преструва се и се измъква; тя е ловка адвокатка, която има отговор за всичко, винаги всичко е предвидила и е готова да се извърти на деветдесет градуса, за да докаже, че е права. Най-честен човек е този, който мисли и действува по-добре от другите, но най-могъщ е онзи, който умее да пише и да говори по-добре от другите. Освободен от неудобството да пише за пари, Реймон пишеше за удоволствие и (както сам той казваше) „по призвание“. Рядката способност, която притежаваше да опровергава талантливо очевидната истина, го беше направила човек, ценен за правителството, на което той служеше по-добре със своята уж безпристрастна опозиция, отколкото някои други със сляпата си преданост; ценеше го също така и младото блестящо парижко общество, което отричаше смешните стари привилегии, но в същото време искаше да запази своите сегашни блага.

Така че необходим беше голям талант, за да задържаш все още това общество, готово да рухне в пропастта, и когато сам седиш над бездната, да се бориш спокойно и ловко срещу жестоката истина, готова да те погълне. Да успееш да си създадеш убеждение въпреки всяка очевидност и да го внушиш на хората, нямащи никакви убеждения, това е голямо изкуство, което надминава възможностите на един примитивен и необигран ум, несъумял да изучи как да изопачава истините.

Достатъчно беше Реймон да се върне в този свят, да навлезе пак в своята родна стихия, за да почувствува нейното живително и възбуждащо влияние. Дребните любовни интриги, които го бяха занимавали, се заличиха за миг пред по-широките и по-блестящи интереси. Той им се отдаде с присъщата си пламенност и смелост; и като видя, че го търси най-отбраното парижко общество, почувствува, че повече от всякога обича живота. Виновен ли беше, че забрави тайните угризения на съвестта, за да пожъне заслужени лаври за услугите, направени на отечеството? Той чувствуваше в младото си сърце, в дейния си ум, в цялото си изпълнено с жизненост и сила същество как животът напира и съдбата сама му дарява щастие; тогава искаше прошка от неспокойната сянка, която идваше понякога да смущава сънищата му, затова че търси в любовта на живите хора подкрепа срещу ужасите на смъртта.

Скоро след като заживя както преди, той почувствува, че любовните мисли и мечтите за приключения отново започват да занимават мислите му наред с политическите наблюдения, с честолюбивите и философски блянове. Казах честолюбиви, но тук не става дума за почести и пари — те му бяха нужни по-скоро за успех и популярност сред аристокрацията.

Отначало той не се надяваше да види пак госпожа Делмар след трагичната развръзка на двойнствената му любовна интрига. Но колкото повече измерваше тежката загуба, колкото повече мислеше за изплъзналото му се съкровище, надеждата да го постигне отново пак се зараждаше, а заедно с надеждата — волята и увереността. Той пресметна пречките, които щеше да срещне, и разбра, че най-трудно ще преодолее съпротивата на самата Индиана; и реши да започне атаката с мъжа й — не ново изобретение, но за това пък съвсем сигурно; ревнивите мъже са особено склонни да оказват подобни услуги.

Две седмици след като му хрумна тази мисъл, Реймон беше вече на път за Лани, където го чакаха за закуска. Надявам се, че няма да искате от мене да ви разказвам с какви хитри услуги бе успял да стане приятел на господин Делмар; мисля, че по-добре ще бъде да ви опиша характера на действуващите лица на тази история и по-специално да ви обрисувам портрета на полковника.

Знаете ли кого наричат в провинцията порядъчен човек? Този, който не посяга незаконно на земята на своя съсед, не иска от длъжниците си нито су повече от това, което му дължат, сваля шапка на всеки, който го поздравява, не изнасилва девойките по пътищата, не пали чуждите хамбари, не пребърква джобовете на минаващите край неговия парк. При положение, че уважава и почита живота и кесията на съгражданите си, от него не се иска нищо друго, Той може да бие жена си, да тормози прислугата си, да разорява децата си, това никого не интересува. Обществото го осъжда само за некрасиви прояви вън от къщи; личният му живот не интересува никого.

Така разсъждаваше и господин Делмар. Той се подчиняваше само на един обществен договор: „Всеки е господар у дома си.“ Към всяко душевно преживяване се отнасяше като към детинщини и излишна чувствителност. Човек не особено умен, нетактичен и без възпитание, той се ползуваше с много по-голямо уважение, отколкото заслужават далеч по-талантливи хора. Имаше широки рамене и силен юмрук; владееше превъзходно сабята и шпагата и освен това се отличаваше с мрачна докачливост. Понеже не всякога разбираше шегите, непрекъснато страдаше от манията, че му се подиграват. Неспособен да отговори на шегата, знаеше само едно средство за защита — със заплахи да застави шегаджията да млъкне. Любимите му анекдоти се въртяха винаги около побоища и дуели; ето защо в провинцията към името му винаги прибавяха епитета „храбър“, тъй като по мнението на мнозина широките плещи, буйните мустаци, силните ругатни и умелото боравене с шпагата и при най-малък повод олицетворяват военната храброст.