Жорж Санд - Индиана

Не мислете все пак, че беше останал равнодушен пред гибелта на Нун. В първия миг така се отврати от себе си, че зареди пистолетите си с искреното намерение да си пръсне черепа; но едно достойно за похвала чувство го възпря. Какво щеше да стане с майка му… неговата възрастна немощна майка… тази клета жена, изтърпяла толкова тревоги и мъка, която живееше само за него, за която той беше единствената радост и надежда? Можеше ли да разбие сърцето й, да съкрати малкото дни, които й остават? Разбира се, не. Най-добрият начин да изкупи своето престъпление беше да се посвети отсега нататък единствено на майка си; с това намерение той се върна в Париж и вложи всичките си сили да я накара да забрави, че беше я изоставил и пренебрегнал през по-голямата част от зимата.

Реймон оказваше необикновена власт над всички, с които имаше нещо общо; защото независимо от грешките и отклоненията на младостта стоеше над обкръжаващото го общество. Още не сме обяснили как се беше създало мнението, че е умен и талантлив човек, защото това няма нищо общо със събитията, които разказахме, но време е вече да кажем какъв беше с всичките си слабости Реймон, когото вие може би осъждате заради лекомислието му, тъй като той е от хората, оказали върху вас на времето си голямо влияние и въздействие, независимо от това какви са днес възгледите ви. Вие сте чели с увлечение политическите му брошури и преглеждайки вестниците от онова време, сте се увличали от непреодолимото очарование на неговия стил и изяществото на неговата куртоазна и светска логика.

Аз ви говоря за дни, които са вече далеч от нас, макар че днес времето не се измерва със столетия, нито с властвуване, а със смяната на министерства. Говоря ви сега за кабинета на Мартиняк, за този период на относителен покой и съмнения, който се появи в нашата политическа ера не като мирен договор, а като съглашение за примирие, за тези петнадесет месеца господство на онези доктрини, които така странно повлияха върху нашите принципи и нрави и които може би подготвиха неочаквания изход за нашата последна революция.

По това време именно разцъфнаха млади таланти, нещастни, че са родени в такива преходни и бездействени дни; защото те платиха своята дан за примирителните и колебливи настроения на епохата. Никога още, доколкото ми е известно, хората не са достигали до такова съвършенство на приказките, за да прикрият невежеството си или да изопачат нещата. Настъпило беше господството на умерената политика и аз не бих могла да кажа кои се възползуваха повече от това — йезуитите в къси раса или адвокатите в дълги тоги. Политическата сдържаност се пренесе в нравите като учтиво държане и в двата случая вежливостта послужи за маска, под която прикриваха неприязънта си и която даваше възможност на хората да се борят без скандал и без шум. Трябва все пак да се каже за оправдание на младите хора от тази епоха, че тях често ги мъкнеха на буксир, както големи кораби влачат леки лодки, и те плуваха, без да знаят добре къде ги водят, весели и горди, че цепят вълните и издуват нови платна.

По рождение и богатство Реймон спадаше към привържениците на абсолютната монархия, но даде своята дан на новите идеи и стана горещ поклонник на Хартата; поне сам той мислеше така и се стремеше да го докаже по всякакъв начин. Но остарелите договори могат да се тълкуват различно и с Хартата на Луи XVIII стана това, което се случи с евангелието на Исус Христос: тя се превърна в текст, който всеки използуваше да покаже красноречието си, и речите от това време нямаха по-голямо значение от черковните проповеди. В тази епоха на разкош и равнодушие цивилизацията като че ли беше задрямала на ръба на бездънна пропаст и всички жадуваха да се насладят на последните удоволствия.

По своите убеждения Реймон стоеше на тази междинна линия, между привържениците на неограничената власт и на свободата, подвижен терен, върху които добронамерените люде търсеха, макар и напразно, убежище срещу бурята, която се надигаше. Той, както и мнозина други неопитни умове, смяташе, че публицистът може да бъде добросъвестен в тези дни. Безспорно заблуждение във време, когато всички се преструваха, че отстъпват пред гласа на разума само за да го заглушат по някакъв начин. Реймон смяташе, че е човек безпристрастен и незаинтересуван политически, но това беше само-заблуда, защото общественият строй, организиран така, както беше, всъщност беше изгоден и благоприятен за него. Ако станеше преврат, неговото лично благосъстояние щеше да пострада, а пълната увереност в доброто положение влияе на мислите и прекрасно подпомага умерените възгледи. Къде е този неблагодарник, който би упрекнал провидението за нещастието на другите, ако то е дарило самия него с усмивки и милости? Как биха могли да убедят младите привърженици на конституционната монархия, че конституцията вече е остаряла, че тя тежи на обществото и го уморява, когато на тях им се струва така лека и имат само полза от нея? Ситият на гладния не вярва.