Жорж Санд - Индиана

Ландри, който не беше горделив като Силвине, също не обичаше Фадет и го беше яд, че има нещо общо с нея, затова се стремеше никой нищо да не узнае. Не спомена дори на брат си, защото не желаеше да сподели безпокойството, което бе изживял заради него. От своя страна Силвине не му казваше нищо за неприятните закачки на Фадет, страхувайки се да признае, че тя отгатва ревността му.

Но времето летеше. Във възрастта, в която бяха нашите близнаци, те се изменяха толкова бързо душевно и телесно, сякаш седмиците бяха месеци, а месеците години. Ландри скоро съвсем забрави приключението си и след като изживя спомена за Фадет, престана да мисли за нея, сякаш беше сън.

Бяха Минали десет месеца, откакто Ландри работеше в Приш. Наближаваше Ивановден, когато изтичаше срокът му за работа при татко Кайо. Този чудесен човек беше много доволен от него; предложи да увеличи надницата му, но да остане и за другия сезон. Ландри също предпочиташе да остане близо до семейството си и да поднови договора си със стопаните от Приш. Освен това беше харесал една от племенниците на татко Кайо на име Мадлон — много хубава девойка. Тя беше с една година по-голяма и гледаше на него като на дете, но с всеки изминат ден чувствата й се изменяха й докато в началото на годината му се надсмиваше, че той се стеснява да я целува при игрите и танците, в края на годината тя започна да се изчервява и вместо да го предизвиква, избягваше да остава насаме с него в плевнята и обора. Мадлон бе имотна, тъй че никой нямаше да има нищо против женитбата й с Ландри. И двете семейства се ползуваха с добро име и бяха тачени в този край. Така че татко Кайо, като видя, че двете деца се задирят и се търсят, каза на татко Барбо, че от тях би могло да излезе добро семейство, затова смятал, че няма нищо лошо да се опознаят по-добре.

Една седмица преди Ивановден решиха Ландри да остане в Приш, а Силвине при родителите си, защото Силвине се бе вразумил вече и татко Барбо, който боледуваше от треска, видя, че момчето би могло да му помага при обработването на земята. Силвине се страхуваше да се отдели от къщи и този страх се оказа благотворен, защото му помогна да преодолее голямата си любов към Ландри или поне да не я проявява така явно. В Близначницата настъпиха мир и задоволство, макар че близнаците се виждаха само два пъти в седмицата. Ивановден прекараха много весело, отидоха заедно в града да погледат събора на работниците от града и селото, а после и празненството на големия площад. Ландри танцува много пъти с хубавата Мадлон, Силвине, за да му направи удоволствие, също се опита да танцува. Той не умееше, но Мадлон, която беше много внимателна с него, го улови за ръка и го поведе; Силвине застана наред с брат си и обеща да се научи да танцува добре, така щеше да споделя още една радост с брат си.

Той не го ревнуваше много от Мадлон, защото Ландри беше въздържан с нея. Мадлон ласкаеше и насърчаваше Силвине. Тя не се стесняваше от него и ако някой не ги познаваше, би могъл да помисли, че предпочита него пред Ландри. Ландри също би могъл да ревнува, ако по природа не презираше ревността, освен това нещо му подсказваше въпреки невинността му, че Мадлон постъпва така, за да му се понрави и да бъде по-често с него.

Всичко беше наред до Сент-Андош, празника на селището Кос, който е в последните дни на септември.

Двамата близнаци обичаха този ден, защото имаше танци и всякакъв вид игри под големите орехи до черквата; те съвсем не очакваха неприятностите, които им се случиха.

Татко Кайо беше освободил Ландри от вечерта, за да си отиде в Близначницата, та още от сутринта да участвува във веселбите. Ландри тръгна преди вечеря, щастлив, че ще изненада брат си, който го чакаше на другия ден. По това време дните са къси и рано се свечерява. Ландри никога не се беше страхувал през деня, но нямаше човек от неговия край на неговата възраст, комуто да е приятно да се озове сам посред нощ по пътищата, особено наесен, когато магьосниците и самодивите си правят сборища, прикрити от мъглите. Ландри излизаше по всяко време, за да прибира воловете, затова и тази вечер не се страхуваше повече от друг път. Въпреки това крачеше бързо и пееше силно, както правят всички, когато е тъмно, защото знаят, че човешката песен отблъсква и прогонва злите зверове и злите хора.

Когато стигна до брода Рулет, той запретна панталоните си — водата стигаше до глезените му, и запристъпва внимателно, защото от двете страни на брода имаше дупки. Ландри не минаваше за пръв път и не можеше да се излъже. Освен това през полуоголените клони на дърветата струеше светлина от къщата на баба Фаде. Загледан в тази светлинка, не можеше да сбърка пътя.