Жорж Санд - Индиана

И говорейки така, малката Фадет му обърна гръб и се отправи към къщи, пеейки:

Този път Ландри наистина се разкая не толкова от добри чувства към това момиче, което беше по-скоро умно, отколкото добро, и се държеше тъй грозно, че никой, дори тези, които се забавляваха от дяволиите му, не го харесваше, а защото беше честен по сърце и не искаше да му тежат грехове на съвестта. Той изтича след Фадет и дръпна наметката й.

— Слушай, Фаншон Фаде, да си уредим веднъж завинаги сметките. Ти си недоволна от мене, пък и аз не съм кой знае колко доволен от себе си. Кажи ми какво желаеш и още утре ще ти го донеса.

— Желая да не те видя никога вече! — отговори Фадет грубо. — И каквото и да ми донесеш, можеш да бъдеш сигурен, че ще ти го запратя по физиономията!

— Що за груби думи пред човек, който толкова желае да поправи грешката си. Щом не искаш подарък, може би има начин да ти направя някоя услуга, да ти покажа, че ти желая доброто, а не злото. Хайде, кажи, какво да сторя?

— Значи, не желаете да ми поискате прошка, да ме помолите да ви стана приятелка? — запита Фадет, като спря.

— Ще бъде прекалено много да ти искам прошка! — каза Ландри, който не можеше да надвие гордостта си пред такова невъзпитано за възрастта си и неразумно момиче. — Колкото до приятелството, Фадет, ти си такава чудачка, че ти нямам доверие. Поискай ми нещо, което може да се даде веднага, и то без остатък.

— Е добре — съгласи се Фадет с ясен и сух глас. — Да бъде, както желаете, близнако Ландри! Предложих ви да ми се извините, вие не пожелахте! Сега ви искам това, което ми обещахте? Да изпълните желанието ми в деня, в който ви помоля за това. Този ден дойде и той е утре. Сент-Андош! Ето какво желая! Ще танцувате три пъти с мен след утринната молитва, два пъти след вечерната и още два пъти, след като бият камбаните — всичко седем пъти. През целия ден, от утрото до вечерта, няма да танцувате с друга, нито жена, нито девойка. Ако не го направите, ще знам, че имате три недостатъка — неблагодарност, страх и не устоявате на честната си дума! Лека нощ, ще ви чакам утре, за да открием танците пред вратата на черквата.

И малката Фадет, която Ландри бе последвал до къщата й, отвори вратата и я блъсна толкова бързо, че той не можа да каже нито дума.

Отначало Ландри сметна желанието на Фадет толкова глупаво, че му идеше по-скоро да се изсмее, отколкото да се разсърди. „Това момиче — каза си той — е по-скоро лудо, отколкото лошо, и е по-безкористно, отколкото можех да си представя, защото наградата, която поиска, наистина няма да разори семейството ми“. Но после, като поразмисли, разбра, че Фадет не е толкова глупава. Тя танцуваше много хубаво, беше я виждал, като подскача из полето или по пътищата с овчарите — същинско дяволче, тъй че мъчно беше да се спазва тактът с нея. Но тя беше тъй грозна и тъй зле нагиздена, дори в неделя, че никое момче на възрастта на Ландри не би танцувало с нея, особено пред всички. Най-много свинарите и момчетата, които не бяха си взели още първото причастие, а селските красавици не можеха да я търпят сред себе си. Ландри се почувствува унизен, че е обещал да играе с такава партньорка, а като си спомни, че беше уговорил най-малко три танца с хубавата Мадлон, умът му не побираше как ще приеме тя обидата му, като не я покани нито веднъж.

Понеже му беше студено, беше гладен и се страхуваше да не види пак блуждаещото огънче пред себе си, тръгна бързо, без да разсъждава повече и без да се обръща назад. Щом се прибра, изсуши дрехите си и разказа на близките си, че не е намерил брода поради тъмнината, затова едва се измъкнал от водата, срам го беше да признае какъв страх е изживял и не спомена за блуждаещото огънче, нито за малката Фадет. После си легна, като отложи за следващия ден грижите си. Но въпреки всички добри решения, спа много лошо и сънува какво ли не — малката Фадет, яхнала блуждаещото огънче, подобно на голям червен петел, уловило фенер със забучена свещ, чиито лъчи осветяваха цялата ливада с тръстиките. После малката Фадет се превърна в огромен като коза щурец, който свиреше неразбираема песен, но в нея непрекъснато се примесваха едни и същи думи: щурче, свирче, пламъче, близначе, Силвиначе. Главата му просто се пръскаше и светлината на блуждаещото огънче му се струваше тъй ярка и тъй подвижна, че когато се пробуди, пред очите му играеха разноцветни точки, както се случва, когато се загледаме продължително в слънцето или в луната.