Жорж Санд - Индиана

Ландри беше тъй уморен от кошмарната нощ, че дряма през цялата утринна литургия и не чу дори проповедта на свещеника, в която той превъзнесе добродетелите и качествата на добрия свети Андош. Излезе от църквата омърлушен — съвсем беше забравил Фадет. Тя обаче го чакаше в преддверието до хубавата Мадлон, която стоеше там, убедена, че първата покана за танц ще бъде отправена към нея. Когато Ландри се приближи до нея, Щурчето пристъпи и му каза с безподобна дързост:

— Хайде, Ландри, нали ме покани снощи за първия танц, смятам, че няма да го пропуснем.

Ландри пламна като огън и като видя, че и Мадлон също гневно се изчерви, възрази на малката Фадет:

— Може и да съм ти обещал да танцуваме, Щурче, но преди това бях помолил друга, така че твоят ред ще дойде, след като изпълня първото си задължение.

— Нищо подобно — каза уверено Фадет, — много ти е къса паметта, Ландри! На никого преди мене не си обещал да танцуваш, защото си ми дал дума още от миналата година, а снощи само ми я повтори. Ако Мадлон иска да танцува днес, да танцува с брат ти, той и без това толкова прилича на теб, че спокойно може да заеме мястото ти. Каквото единият, такова и другият.

— Щурчето има право — заяви гордо Мадлон, като улови ръката на Силвине, — щом толкова отдавна сте дали обещание, трябва да го сдържите, Ландри. Освен това на мен ми е приятно да танцувам с брат ви.

— Да, да, все едно е — каза Силвине простодушно, — ще танцуваме четиримата.

Тъй и направиха, за да не привличат вниманието на околните. Щурчето заподскача толкова гордо и пъргаво, както никой никога дотогава. Ако беше нагиздена и мила, щеше да бъде приятно да я гледат, защото танцуваше чудесно и нито една красавица не можеше да се равнява с нея по лекота и увереност. Но клетото Щурче беше тъй лошо облечено, че изглеждаше десет пъти по-зле от обикновено. Ландри, който не смееше вече да погледне Мадлон, толкова натъжен и унизен се чувствуваше, погледна партньорката си и тя му се стори по-грозна в празничните дрипи, отколкото в обикновеното си облекло — мислеше, че се е нагиздила, а беше станала смешна.

Забрадката й беше съвсем пожълтяла от стоене в шкафа и вместо да е малка и подгъната, според модата в този край, тя висеше отстрани като големи плоски уши, а отзад падаше грозно до шията, така че Фадет приличаше на баба си; главата й изглеждаше огромна като крина, забучена на тънкия й врат като на пръчка. Полата й от полувълнено платно беше окъсяла две педи и понеже тя беше много пораснала през годината, тънките й почернели от слънцето ръце стърчаха от ръкавите като паякови пипала. Освен това носеше алена престилка, с която много се гордееше; беше й останала от майка й и бе толкова старомодна, че никое от младите момичета не би я погледнало. Защото клетото момиче съвсем не се гиздеше, а живееше като момче, без да се грижи за лицето си — Щурчето обичаше много игрите и лудориите. Фадет приличаше на натруфена баба и всички я презираха за лошото й облекло, за което беше причина не толкова оскъдицата, колкото скъперничеството на бабата и липсата на вкус у внучката.

Силвине не можеше да се начуди откъде-накъде брат му изпълнява прищевките на Фадет, която той не можеше да търпи. Ландри не знаеше как да обясни постъпките си, идеше му да потъне в земята. Мадлон беше много ядосана и въпреки че Фадет ги увличаше във вихъра на танца, лицата им бяха тъй тъжни, като че ли им бяха потънали гемиите.

Ландри се измъкна веднага след първия танц и се скри в своята градинка, но само след миг малката Фадет, придружена от Скакалеца, който се беше накичил с пауново перо и златна нашивка на каскета, затова смяташе, че може да беснее и да крещи повече от друг път, го догони, като домъкна цяла банда по-малки момичета, защото нейните връстнички не обичаха да играят с нея. Когато Ландри я видя с цялата тая хвърковата чета, която тя водеше за свидетели, в случай че й откаже, той се примири и я заведе под орехите, за да танцуват на по-закътано място, та да не го вижда никой. За щастие, нито Мадлон, нито Силвине бяха там; нямаше и много хора от неговия край, така че можеше да изпълни спокойно задължението си, като изиграе третия танц с Фадет. Около тях танцуваха само непознати, които не им обръщаха внимание.

Щом свърши, той отиде да потърси Мадлон, за да я почерпи под навеса. Но тя беше танцувала с други и им беше обещала да пирува с тях, затова гордо му отказа. Като го видя, че се оттегля в един ъгъл, с изпълнени със сълзи очи, тъй като ядът и гордостта я разхубавяваха и всички като че ли го забелязваха, тя бързо стана от мястото си и бързо каза: