Жорж Санд - Индиана

— Сигурно тя е призовала блуждаещото огънче — каза той, — за да те обърка и да те накара да се удавиш. Но бог не й е позволил, защото ти никога не си извършвал смъртен грях. Тогава лошото Щурче, използувайки добрината и признателността ти, те е накарало да му обещаеш нещо, неприятно и лошо за теб. Много е злобно това момиче. Всички вещици обичат злините. Няма добра магьосница. Тя е знаела, че ще те скара с Мадлон и с най-добрите ти познати. Искала е да те накара да се биеш и ако добрият бог втори път не те беше защитил срещу нея, добре щеше да се наредиш.

Ландри, който нямаше нищо против да вижда нещата през очите на брат си, си каза, че той може би има право и не защити Фадет. Поговориха си за блуждаещото огънче — Силвине никога не беше го виждал и нямаше желание да го види, но слушаше с голямо любопитство за него. Момчетата не посмяха да кажат нищо на майка си, защото тя се страхуваше дори да помисли за блуждаещото огънче, както и на баща си, който се подиграваше и го беше виждал десетина пъти, без да му обръща внимание.

Танците продължиха до полунощ, но Ландри, който беше много натъжен от скарването си с Мадлон, не пожела да използува възвърнатата си свобода, затова отиде да помогне на брат си да приберат добитъка от пасището. И понеже бяха на половината път от Приш и главата го болеше, той се сбогува с брат си и си тръгна. Силвине не искаше брат му да минава през брода Рулет, защото се страхуваше блуждаещото огънче и Щурчето да не му изиграят пак някоя лоша шега. Накара го да обещае, че ще заобиколи по дългия път през мостчето на голямата воденица.

Ландри изпълни желанието на брат си и вместо да мине през ливадата, спусна се по брега на Шомоа. Не се страхуваше от нищо, понеже шумът от празненството стигаше дотук. Чуваха се пищенето на гайдите и виковете на танцуващите. А той знаеше, че духовете причиняват злини само когато всичко живо потъне в сън.

Когато слезе надолу по брега, вдясно от каменоломната, чу стенание и плач; отначало помисли, че е бекас, но колкото повече се приближаваше, толкова повече му заприлича на човешка жалба; и тъй като беше смел, щом ставаше дума да се срещне с хора, а още повече, когато трябваше да помогне, той смело се спусна в каменоломната. Когато се приближи, всичко притихна.

— Кой плаче там? — запита Ландри със спокоен глас.

Никакъв отговор.

— Да не би да е някой болен? — запита пак той.

Отново никакъв отговор. Понечи да си тръгне, но първо реши да надникне в камънака и трънака; скоро съзря на лунната светлина някаква фигура на земята — някой лежеше като мъртъв и не помръдваше, може би не се чувствуваше добре, а може би страдаше много и не желаеше никой да го види.

Ландри никога не беше виждал и докосвал мъртвец. Мисълта, че пред него може би лежи умрял човек, го развълнува, но той се овладя, защото си каза, че е длъжен да помогне на ближния си. И решително се приближи, за да пипне ръката на лежащия; като видя, че е открита, сянката изведнъж се изправи и Ландри позна малката Фадет.

Ландри се ядоса, че Фадет непрекъснато му се изпречва на пътя. Но понеже тя изглеждаше много нещастна, я съжали и я заговори:

— Щурче, нима ти плачеш така? Да не би някой да те е набил или да те е подгонил, та плачеш й се криеш тук?

— Не, Ландри, никой не ми е додявал, след като ти така храбро ме защити, пък и аз не се страхувам от никого. Скрих се да си поплача и това е. Защото няма нищо по-глупаво от това да си показваш мъката пред другите?

— Че за какво ти е толкова мъчно? Да не е заради днешните разправии? И ти имаш малко вина за тях, но хайде, утеши се и вече не се излагай така.

— Защо ми говорите така, Ландри. Каква вина имам аз. Нима е обидно, че ви поканих да танцувате с мен, нима аз съм единственото момиче, което няма право да се забавлява като другите.

— Не става дума за това, Фадет, аз не ви упреквам, че сте пожелали да танцувате с мене. Направих каквото пожелахте и се държах с вас както трябваше да се държа. Вашата вина е по-далечна и тя не се отнася до мене, а до самата вас, и вие знаете, че е така.

— Не, Ландри, както е вярно, че обичам бог, така е вярно, че не разбирам каква грешка мога да имам. Никога не съм мислила за себе си и ако се упреквам за нещо, то е само, че ви причиних неприятности, без да искам.

— Да не говорим за мен, Фадет, аз не се оплаквам от нищо. Да говорим за вас. Понеже вие си мислите, че нямате грешки, искате ли приятелски и откровено да ви кажа за какво сте виновна?

— Да, Ландри, кажи ми! Ще приема думите ти като най-голяма награда или като най-голямо наказание за доброто или злото, което съм ти причинила.