Жорж Санд - Индиана

Мадлон тържествуващо се, вслушваше в тези подигравки и безмилостно каза:

— Какво искате, Ландри е още малко момче, готов е да бъбри с всеки, все едно дали е с козя или с човешка глава.

Тогава Силвине дръпна Ландри и му каза:

— Да си вървим, братко, иначе ще трябва да се разправяме, защото хората се подиграват, а обидите, които отправят към малката Фадет, се отнасят и до тебе. Не знам какво те прихвана днес да танцуваш четири-пет пъти с нея. Ще рече човек, че искаш да правиш смешки, но свършвай вече, моля те. За нея няма значение, че се излага на обидите и презрението на всички, тя си умира за това, то й допада, но нашата работа е друга. Хайде да се махаме, ще се върнем, след като свърши черковната служба и ще поканиш на танц Мадлон, която е момиче на място. Винаги съм те упреквал, че обичаш прекалено много танците, и ето че взе да правиш неразумни неща.

Ландри го последва две-три крачки, но изведнъж чу някакъв шум и се обърна. Видя, че поклонниците на Мадлон и другите момичета се надсмиват на малката Фадет, а хлапетиите, окуражени от подигравките им, бяха смъкнали забрадката й. Дългите й черни коси се бяха разпилели по раменете и тя се бореше гневна и измъчена. Защото този път не беше направила нищо и плачеше от яд, но не можеше да стигне забрадката си, която един лош хлапак беше закачил на върха на една пръчка.

Тази постъпка се видя страшно грозна на Ландри. Доброто му сърце не възприемаше несправедливостите. Той сграбчи хлапето, отне му забрадката и пръчката, тупна го веднъж по задника, приближи се до другите, които се разбягаха още с появата му, улови клетото Щурче за ръка и му подаде забрадката. Бързината, с която Ландри беше действувал, и страхът на хлапетиите предизвикаха бурни смехове. Всички заръкопляскаха на Ландри. Но Мадлон извъртя работата срещу него. Подкрепиха я и други от връстниците на Ландри, както и някои по-големи от него момчета, и всички започнаха да му се смеят.

Ландри вече не се срамуваше, той се почувствува силен и достоен и не знам какво му подсказа, че дълг на мъжа е да не оставя да измъчват пред него жена, грозна или хубава, малка или голяма, щом тя е танцувала пред всички с него. Той видя как го гледат кавалерите на Мадлон, отиде близо до разните аладнизовци и алафилиповци и им каза:

— Е, какво пък, щом ми е приятно да бъда внимателен с тази девойка, на вас какво ви става? Ако сте засегнати нещо, защо се обръщате и си шушукате? Не ме ли виждате? Някой тук каза, че съм бил още дете. Защо не ми го каже мъж или младеж, и то право в лицето? Чакам думата ви и тогава ще видим може ли да се обижда момиче, което е танцувало с дете?

Силвине не беше изоставил брат си и макар да не одобряваше цялата тази разправия, беше готов да го подкрепи. Там имаше четирима-петима младежи, по-големи от близнаците, но като ги видяха как решително стоят, пък и преценявайки, че не си струва да се бият за такива дреболии, не продумаха дума, спогледаха се, сякаш да се запитат кой иска да си премери силите с Ландри. Никой не излезе напред, а Ландри, без да пуска ръката на Фадет, каза:

— Сложи си забрадката, Фаншон, и да танцуваме, та да видим кой ще посмее да ти я вземе!

— Не — каза Фадет, като изтри сълзите си, — достатъчно танцувах днес. Прощавам ти остатъка от задължението.

— Нищо подобно, ще танцуваме още — каза Ландри, пламтящ от смелост и гордост. — Няма да позволя някой да каже, че не танцуваш с мене, защото можеш да бъдеш оскърбена!

И той танцува още с нея, без никой да й каже дума или да я погледне накриво. Мадлон и поклонниците й отидоха да танцуват другаде. След танца малката Фадет каза тихо на Ландри:

— А сега стига, Ландри. Доволна съм от тебе и ти връщам думата. Отивам си в къщи; танцувай с когото искаш тази вечер.

И тя намери братчето си, което се биеше с другите деца, и си отиде така бързо, че Ландри дори не я видя накъде зави.

Ландри отиде да вечеря в къщи с брат си и за да разсее тревогата на Силвине, той му разказа премеждието с блуждаещото огънче и как малката Фадет го избавила, защото проявила смелост или направила магия, а след това му поискала за награда да танцува седем пъти с нея на празника. Не му каза нищо друго, не искаше да признае страха, който беше изживял миналата година при мисълта, че може да го види удавен, и не сбърка, защото лошите мисли на децата понякога се възвръщат, ако някой им обърне внимание или заговори пак за тях.

Силвине одобри, че брат му е сдържал думата си и каза, че неприятните последици всъщност още повече би трябвало да увеличат уважението към него. Но макар и сам да се изплаши от опасността, на която се беше изложил Ландри, не изпита признателност към малката Фадет. Тя му беше противна, затова не можеше да повярва, че го е намерила край реката случайно и му е помогнала от добрина.