Жорж Санд - Индиана

Винаги ме е дразнило и бих могла да им отмъстя, защото, както знам да правя добро, така мога да правя и зло, но никога не съм се възползувала от това. Аз не зная какво е злопаметност и си отмъщавам само на думи, защото се успокоявам, като кажа нещата веднага, както ми са на устата; след това изобщо не мисля за нищо и прощавам, както бог е заповядал. А колкото до това, че не се занимавам с външността си и се държа лошо, то би трябвало да покаже на всички, че не съм толкова луда да се мисля за хубава, след като съм грозна и никой не ме поглежда. Казвали са ми го често, за да не се заблуждавам. А като виждам колко груби и презрителни са хората към тези, които бог е онеправдал, доставям си удоволствието да не им се нравя, утешавайки се от мисълта, че в лицето ми няма нищо, което да отблъсне добрия бог и моя ангел-пазител, които никога не биха ме укорили за това, както и аз самата не се укорявам. Освен това, аз не съм като тези, които казват; „Ето една гъсеница, какво грозно животно! У, колко е грозно! Я да го убия!“ Аз не стъпквам клетото божие създание и ако гъсеницата падне във водата подавам й лист за да се спаси. Затова разправят, че съм обичала лошите животни и съм била магьосница, защото не обичам да мъча жаби, да късам краката на оси, да заковавам живи прилепи към дърветата. Клето животинче — му казвам аз, — ако трябва да убиват всеки, който е грозен, не бих имала повече от теб право да живея.

Кой знае защо Ландри се развълнува от начина, по който малката Фадет говореше смирено и спокойно за грозотата си и като си припомни лицето й, което не виждаше в тъмнината на каменоломната, той й каза, без да се замисля:

— Знаеш ли, Фадет, ти съвсем не си толкова грозна, колкото си мислиш и колкото сама искаш да се изкараш. Има много по-грозни от тебе, а никой не се занимава с тях.

— Все едно колко съм грозна, Ландри, защото не можеш да кажеш, че съм хубава, нали? Така че не ме утешавай, на мен не ми е мъчно.

— Дявол да го вземе, кой знае как ще изглеждаш, ако се облечеш и се забрадиш като другите. Всички казват, че ако не беше тъй чипоноса, ако устата ти не беше тъй голяма и кожата ти тъй черна, нямаше да си толкова грозна; разправят също, че в целия наш край няма очи като твоите и ако не гледаше тъй дръзко и подигравателно, всеки щеше да пожелае да го стрелнеш с тия очи.

Ландри говореше така, без сам да си дава сметка за думите си. Припомняше си недостатъците и качествата на малката Фадет и за първи път се занимаваше с нея, само преди миг дори през ум не би му минало да го стори. Това я накара да стане предпазлива, но тя не се издаде, защото беше достатъчно умна да не приеме всичко за чиста монета.

— Гледам с добри очи на всичко, което е добро — каза тя, — и жаля дори ония, които не го заслужават. Затова се утешавам лесно, че не се нравя на онези, които не ми харесват, и не разбирам защо всичките тези хубави момичета, които имат толкова поклонници, се занасят с всички, като че ли всички им харесват. Ако аз бях хубава, щях да показвам красотата си и да бъда любезна само с онзи, който ми е мил.

Ландри помисли за Мадлон, но малката Фадет не го остави да задълбава въпроса; тя продължи:

— Моята вина, Ландри, към другите е, че не искам тяхната милост, нито снизхождението им, задето съм грозна, а се показвам пред тях, без да се труфя, за да се прикривам. Това ги дразни и ги кара да забравят, че често съм им правила добрини и никога злини. От друга страна, дори да се бях грижила за външността си, откъде да взема средства да се гиздя. Просила ли съм някога, макар да съм нямала пукната пара? Баба ми дава само храна и подслон и ако не умея да използувам дрипите, които ми е оставила клетата ми майка, моя грешка ли е, след като никой не ме е научил нищо и от десетата си година съм изоставена без обич и без състрадание от когото и да било. Знам добре в какво ме укоряват, ти не ми го каза от жал — говорят, че съм шестнадесетгодишна и мога да отида на чуждо място, тогава ще имам средства и възможности да се обличам, но любовта към мързела и скиторенето ме задържали при баба, която не ме обичала и имала достатъчно средства, за да си вземе прислужница.

— Добре де, Фадет, това не е ли вярно? — запита Ландри. — Укоряват те, че не обичаш да работиш, и самата ти баба разправя наляво и надясно, че щяло да й бъде много по-изгодно да си вземе слугиня на твое място.

— Баба ми говори така, защото обича да мърмори и да се оплаква, но щом спомена да я напусна, тя ме задържа, защото знае, че съм й по-полезна, отколкото признава. Нито очите, нито краката й са вече младежки, за да търси тревите, с които приготвя настойките и праховете си, а има такива билки, за които трябва да се ходи далеч в непроходими места. Освен това, както ти казах, аз самата откривам особени свойства на някои билки, които тя не знае и в които се уверява, когато приготви лекарствата и те окажат добро въздействие. А колкото за добитъка ни, той е толкова добре гледан, че всички се чудят, като видят нашето стадо, което пасе само на общинското пасище. Е добре, баба ми знае отлично на кого дължи овцете с хубава вълна и козите с хубаво мляко. Така е, тя няма никакво желание да я напусна, защото й струвам много по-малко, отколкото й давам. Пък аз обичам баба, макар тя да ми се кара и да ме лишава от много неща. Но имам и друга причина, поради която не искам да я напусна, да ти я кажа ли, Ландри!