Жорж Санд - Индиана

Ландри се чувствуваше зле и с малката магьосница, както и с блуждаещото огънче, но все пак предпочиташе да види дявола в човешки образ, отколкото в такъв потаен и пърхащ огън, затова се подчини и скоро се успокои, воден от Фадет, сякаш вървеше по камениста почва. Но тъй като и двамата вървяха бързо и въздухът се раздвижваше, блуждаещото огънче, което нашият учител нарича „особено природно явление“, а той разбира от тия неща, и винаги ни обяснява, че не бива да се боим от тях, неотлъчно ги следеше.

Може би баба Фаде също знаеше някои и други неща и беше научила внучката си да не се страхува от нощните огньове; може би защото ги виждаше често край брода Рулет, а не за първи път като Ландри, Фадет беше разбрала, че те съвсем не са лоши духове и не правят никакви злини. Усещайки, че колкото повече се приближават до огънчето, толкова по-силно трепери Ландри, тя каза:

— Слушай, детенце, този огън не обгаря и ако го докоснеш, ще видиш, че няма да ти остане никакъв белег.

„Толкова по-зле — помисли Ландри, — всеки знае какво значи огън, който не гори. Разбира се, това не е божа работа, защото божият огън стопля и обгаря.“

Но не каза нищо на малката Фадет и когато стъпи здрав и читав на брега, изпита непреодолимо желание да я зареже там и да изтича до Близначницата. Но понеже не беше неблагодарник, не хукна да бяга, а й благодари.

— Ето че за втори път ми правиш услуга, Фаншон Фаде. Никога не бих си простил, ако не ти кажа, че ще си спомням цял живот за това. Седях като обезумял на брега, когато ме намери. Блуждаещото огънче ме беше уморило и омагьосало. Никога не бих могъл да премина реката или може би нямаше да изляза от нея.

— Сигурно щеше да я преминеш леко-леко, без нищо да ти стане, ако не беше такъв глупчо — каза Фадет. — Представа си нямах, че голямо момче като тебе, седемнадесетгодишно, на което скоро ще му поникне брада, може толкова лесно да се уплаши. Много ми е приятно, че видях какъв си бъзльо.

— А защо ти е приятно, Фаншон Фаде?

— Защото никак не те обичам — отговори тя презрително.

— А защо никак не ме обичащ?

— Защото не ви уважавам — отговори тя, — нито вас, нито брат ви, нито баща ви, нито майка ви, които са надути, защото са богати и си мислят, че всички са им длъжни. Те са ви научили да бъдете такъв неблагодарник, Ландри, а след страхливостта това е най-грозният недостатък за един мъж.

На Ландри му беше неприятно да слуша укорите й, защото чувствуваше, че те не са съвсем несправедливи. Той каза:

— Може и да съм виновен, Фадет, но грешката е само моя. Нито брат ми, нито баща ми, нито майка ми, нито който и да било друг от семейството ми знае каква голяма услуга сте ми направили, но този път ще им кажа и вие ще получите за награда всичко, което пожелаете.

— Ама че горделивец! — възкликна малката Фадет. — Въобразявате си, че с подаръци можете да ми се отблагодарите. Мислите, че съм като баба си, която, щом й подхвърлят някоя пара, е готова да търпи какви ли не безобразия. Да знаете, че нямам нужда от даровете ви и презирам всичко, което идва от вас, след като в устата ви не можа да се събере една дума за благодарност и приятелство, която да ми кажете през цялата тая година, макар че ви помогнах в голямата беда!

— Виновен съм, признавам, Фадет — каза Ландри, без да може да прикрие учудването си от разсъжденията й. — Но и ти си малко виновна за това. Не беше кой знае какво чудо да кажеш къде е брат ми, след като си го видяла, докато аз разговарях с баба ти. Ако наистина имаше добро сърце, ти, която ме упрекваш, че аз нямам сърце, вместо да ме караш да се мъча, да чакам, да ти давам честна дума, че ще ти се отплатя, можеше веднага да ми кажеш: „Спусни се към ливадата и ще го намериш на брега на реката.“ Това нямаше да ти струва кой знае колко, но ти се подигра със страха ми и това намали цената на услугата ти.

Малката Фадет, която умееше да поставя капак на всичко, този път се замисли, после каза:

— Виждам, че си се постарал да захвърлиш като ненужен товар от сърцето си благодарността. Въобразил си си, че не ми дължиш нищо, за да ме лишиш от наградата, която ми обеща. Още едно доказателство колко кораво и лошо сърце имаш, щом не си разбрал, че не ти искам нищо и след като виждаш, че нито веднъж не съм те укорила за неблагодарността ти.

— Така е, Фаншон — каза Ландри съвсем искрено. — Разбрах, че сгреших и се срамувах. Много пъти ми се искаше да поговорим, но ти винаги ме гледаше тъй гневно, че не посмях.

— Ако бяхте дошли на другия ден и ми бяхте казали една приятелска дума, нямаше да ви гледам разгневено. Веднага щяхте да разберете, че не желая да ми се отплащате и щяхме да станем приятели. Оттогава имам лошо мнение за вас. Трябваше да ви оставя сам да се оправяте с блуждаещото огънче. Лека нощ, Ландри от Близначницата! Идете да си изсушите дрехите. Кажете на родителите си: „Ако не беше малката дрипла Щурчето, добре щях да се нагълтам с вода тая вечер в реката.“