Вдигна картичката на светлината и внимателно я разгледа. Съкращението ПАК означаваше Профсъюз на актьорите в киното. Отдолу бе изписано Стив Самюълс. Том набързо прегледа и другите неща в портфейла. Откри шофьорската книжка на Стив, издадена не другаде, а в Калифорния, а снимката потвърждаваше, че това е той, любимият на Джули, само дето не беше студент в „Джордж Вашингтон“, а двайсет и осем годишен член на актьорската гилдия.
Колкото и да е невероятно, „Саутуест Чийф“ навлезе в красивата гара на Лос Анджелис в стил ар деко няколко минути преди разписанието.
Неколцина от управата на „Амтрак“ дойдоха да поздравят Херик Хигинс, а и да му благодарят за проявената самоотверженост. Предложиха му да се върне на работа отново като експерт, отговарящ за безопасността, което той прие на драго сърце.
Макс Пауърс слезе сред първите, отговори на въпросите на мнозина журналисти. Недалеч бе спряла Роксан с хора на момчетата, също заобиколени от репортери.
— Ей, Роксан — извика той, — скоро ще те потърся.
— Знам, скъпи, знам — усмихна се тя.
Заедно с Кристобал, Лелия и Мисти той се насочи към дългата лимузина, която ги чакаше отпред.
Когато шофьорът отиде да вземе багажа им, Макс извади три плика и ги раздаде на Стив, Джули и свещеника, извършил церемонията. После отвори бутилка шампанско и напълни чашите на всички.
— Добра работа, момчета — поздрави ги Макс, — всички вие ще участвате в следващия ми филм. Кой знае, може би действието ще се развива във влака.
— Когато ми каза какво си направил, просто не можех да повярвам — рече Мисти.
— Е, мила, познавахме се съвсем отскоро, но знаех, че умееш да пазиш тайна, стига каузата да е благородна.
— Истинската любов — замислено изрече тя.
— Трудно ти било да повярваш — възкликна Лелия, — а как, мислиш, се чувствах аз? Макс Пауърс да ми се обади след толкова години и да ме помоли за услуга. И то каква услуга, да долетя до Канзас Сити и да се престоря, че правя предложение. Не знам какво щях да правя, ако Том беше приел.
— Познавах човека, Лелия. Почти сигурен бях, че ще откаже.
— Почти сигурен!
— Трябваше да се уверя, че той не те обича, а и че ти не го обичаш.
— Престанах да го обичам, разбира се, особено след инцидента с Ерик.
Кристобал съчувствено поклати глава.
— Жената има нужда да я глезят. Отсега нататък това е моя работа, котенце.
Лелия го потупа по ръката.
— Чудесна актриса си наистина — заяви Макс с грейнало лице. — Ти също спечели от моя замисъл.
— Не бяхте ми казали, че сте се свързали с Лелия и сте я посветили в замисъла — рече Кристобал. — Дори нямах представа коя е, преди да науча името й.
— О, никога не ме напуска желанието да поднасям изненади — призна Макс.
— А ти каква роля играеше, Макс? — попита Лелия.
— Макс Пауърс, естествено — обади се Мисти.
— Също както Хамлет за Оливие, това е моята най-велика роля.
— Впрочем бяхте прав, сър, той действително ми поиска обяснение за промяната на датата и както предположихте, потърси потвърждение от Реджина.
— Той е журналист от световна класа, Кристобал, не би се доверил на един-единствен източник.
— И направи всичко това за Елинор? — попита Мисти. — А тя нищичко ли не знае?
— Нищичко — кимна Макс. — Елинор е дъщерята, която никога не съм имал. За нея бих направил всичко. Откакто я познавам, не съм я виждал истински щастлива. Знаех, че има нещо в миналото й. Никога не съм я чувал да произнася името му, но се поразрових и открих, че Том Лангдън е бялото петно в биографията й. Тя не можеше да продължи напред, преди да знае със сигурност дали всичко е свършило, или накрая все пак ще се оженят. Шест месеца го издирвах. Когато разбрах, че си е купил билет за влака, това бе идеалната възможност за мен, защото действително исках да направя филм за подобно пътуване.
— Ами сватбата? — попита Мисти.
— Няма по-добър начин да накараш двама твърдоглавци, които отдавна е трябвало да се съберат, да преосмислят решението си, от това да ги накараш заедно да участват в сватбена церемония. Джули и Елинор наистина са родени в един край, а Том здравата се ядоса, когато Стив взе да се колебае. Това беше подходящ обрат, защото все едно Том изричаше онова, което му бе на сърцето. Естествено, сценарият бе предварително готов. При всяка спънка пред Том и Елинор имахме готовност.
— А спънките не бяха една и две — уморено рече Кристобал. — Сили не ми останаха да се надбягвам с тях.
— Добре се справи, Кристобал. Няма да ти намаля заплатата. Весела Коледа.
Читать дальше