Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Има нещо странно наистина — произнесе се Роксан, — но поне хванахме крадеца. Хайде сега да вървим да поспим.

Том си легна като по команда и се събуди в шест сутринта, когато някой почука на вратата му.

Беше Агнес Джоу с две чаши горещо кафе.

— Реших да те умилостивя, задето те будя толкова рано. — Беше облечена със сини панталони и пуловер и изглеждаше бодра и изпълнена с енергия.

— От теб би излязла страхотна актриса. Нямах представа, че ще се окажеш… нали разбираш…

— Взе ме за ексцентричка, която няма къде да отиде за празниците? Да, това е добро прикритие. С такъв човек хората споделят неща, които биха премълчали пред всеки друг. Изобличавала съм наркотрафиканти, мошеници, клептомани и много други злонамерени хора с този мой разсеян вид, с глупавите дрешки и…

— И това, че всички наричаш сладурче.

— Именно.

— Предполагам, вече и ти си разкрита.

— Нямам нищо против, не беше на шега, като ти казах, че мисля за пенсия. Време е животът да продължи.

— Ами останалото, и то ли е измислица?

— Била съм в трупата на „Ринглинг Бръдърс“, но не като трапецистка, а като ездачка. Омъжвала съм се два пъти и наистина имам голяма дъщеря. — Тя замълча смутено и добави: — И действително сме се отчуждили.

— Съжалявам, Агнес Джоу.

— Тя научила за премеждието на „Чийф“ и снощи се обади. Да се увери, че всичко с мен е наред. Доста време не бях чувала гласа й. Ще се видим в Ел Ей. Тя наистина работи в цирка, на Западния бряг. Ще направим опит да се сближим.

— Радвам се за теб. Ето ти един закъснял коледен подарък. Не ми каза защо идваш толкова рано.

— Предстои да разреша една дилема и дойдох за съвет. Получих допълнителна информация за нашия мним свещеник. Преди години са го арестували за дребни кражби… трийсет-четирийсет години оттогава. Междувременно си е живял най-примерно, имал истинска работа и тъй нататък.

— Защо се е върнал към старите навици след толкова време?

— Съпругата му, с която живял повече от трийсет и три години, починала наскоро. Говорих с него, успях да го предразположа. След смъртта й просто не знаел с какво да се захване. Чувствал се самотен, имал нужда от внимание. Имали две деца, но едното починало при злополука, другото от рак.

— Тежка съдба, наистина. Изглежда, че бракът му го е вкарал в правия път.

— Точно така. Срещала съм доста закоравели престъпници, наслушала съм се на сълзливи истории, тъй че не се размеквам лесно. Но той ми каза и нещо друго и то е в дъното на моята дилема.

— И каква точно е тя?

— Нали видя как върна повечето откраднати вещи на Бъдни вечер. Онези, които намерихме в багажа му, нямат особена стойност, пък и той остави пари, предостатъчна компенсация. Имам уверението на жертвите. Не е искал някой да пострада. Говореше единствено за съпругата си. Пък и с готовност прие да помогне, когато заседнахме.

— Сега разбирам защо ти е трудно — въздъхна Том.

— Ти как би постъпил?

— Аз самият получих втори шанс, а може би Джон Конрой също го заслужава. Ти докладва ли в полицията?

— Да, но без подробности.

— Влакът ще спира ли скоро?

— Евентуално във Фулъртън, а оттам са два часа и нещо до Ел Ей.

— Може би си струва да спрем във Фулъртън.

— Може би. Не вярвам Конрой отново да захване престъпния занаят. Всъщност имам познати близо до Фулъртън, които могат да му помогнат. Благодаря ти, Том — рече тя, като се изправи. — Мисля, че взехме правилното решение.

— Та ще ми кажеш ли истинското си име?

Агнес Джоу се отпусна, като да бе сломена от бремето на годините. Лицето й сякаш подпухна, дори косата й сякаш побеля пред очите на Том.

— Е, ако ти кажа и това, никаква тайна няма да ми остане, нали тъй, сладурче?

Във Фулъртън от влака слезе дребен, изнурен на вид джентълмен, оставил вече свещеническите одежди. Приятелите на Агнес Джоу го качиха в колата си и го откараха нанякъде, може би към нещо по-добро от онова, което кражбите по влаковете биха му осигурили.

Том се запъти към общите душове, за да се освежи, преди да спрат в Ел Ей. На вратата едва не се сблъска със Стив. Младежът изглеждаше изтощен, ала Том не изпита съжаление към него, защото се досещаше каква е причината за умората му.

— Мислех, че разполагате с баня — рече Том.

— Жена ми я е окупирала — оплака се Стив.

— Започвай да свикваш, приятелю. Гледай да се порадваш, докато трае веселбата.

Стив си тръгна и Том влезе в съблекалнята. В този момент забеляза портфейл на пода под вградения плот. Наведе се да го вземе, предполагайки, че е на Стив. Изпадаха пари и документи и той коленичи, за да ги събере. Неволно се загледа в една от картичките и бе зашеметен от изненада, по-голяма дори от изненадата, когато откри, че Елинор е във влака.