Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Един от първите ездачи свали шапката си и извика.

— Това е Том — позна го Роксан.

Друг им махна с ръка.

— Това е Елинор — обяви Макс.

Той се втурна насреща им, подхлъзваше се, падаше в снега, ала нищо не бе в състояние да го спре.

— Шест крака — тихичко рече Мисти.

— Какво? — нададе ухо Кристобал.

— Спасиха ни шест крака. Четири на коня и другите два на ездача. Шест крака. — Тя подвикна като каубой и се затича след Макс, а зад нея се вееше шалчето й, ослепително красиво на яркото слънце.

Навременната поява на храна и други неща от първа необходимост, донесени от добрите хора в „Динго“, повдигна духовете. Докато пътниците се угощаваха, мнозина се скупчиха около Том и Елинор, за да чуят удивителната история на тяхното спасение.

— Хората от курорта знаеха този път към железопътната линия, по който можеха да се придвижат конете и каруците. Далеч по удобен е от онзи, който избрахме ние, но в бурята не виждахме почти нищо. — Том поклати глава. — Били сме на метър-два от прага им, а дори не сме знаели. Не помня да ме е сполетявал такъв невероятен късмет.

— Не е било късмет — рече отец Кели. — Било е чудо. Аз лично го поръчах.

Радиостанцията на началник-влака припука и той натисна копчето.

— Слушам.

— Тук централата на „Амтрак“. „Саутуест Чийф“, обади се.

Началник-влакът едва не закрещя.

— Тук „Саутуест Чийф“, централа.

— Къде се дянахте? — попита гласът.

— Евакуирахме пътниците. В тунела сме. Докъде стигна спасителният екип?

— Просто погледни навън, Хоумър.

Всички се затичаха към края на тунела, където ги пресрещна грохотът на два хеликоптера, които увиснаха ниско във въздуха.

— Подготвили сме влак от западната страна на сипея с три напълно заредени локомотива — продължи гласът.

— Но как ще стигнем дотам? — попита Хоумър. — На пътя ни има планина от сняг. Натрупал е и от дясната страна.

— Няма да чакате дълго, вече работим по проблема. Ще поддържаме връзка.

— Разбрано — рече Хоумър.

След десетина минути чуха серия гърмежи и ето че осемметровата стена от сняг пред „Чийф“ рухна и се плъзна надолу по склона. Малките експлозиви бяха внимателно поставени на ключовите места и бяха свършили чудесна работа. И ето че се показа новият влак с вече работещи локомотиви — особено приятен звук, който зарадва всички в притихналия „Чийф“. Пътници и екипаж получиха нареждане да се скрият обратно в тунела, а в това време хеликоптерите издухаха снега, подпрял влака отдясно, и ето че „Чийф“ отново застана на релсите.

От новия влак се спуснаха стотици доброволци и се заеха да доразчистят релсите. Последва ги друг екип, който се погрижи за щетите, нанесени от свличането, а нови доброволци почистиха снега от покрива на „Чийф“. Междувременно пътниците започнаха да се качват.

Спасителната операция отне почти целия ден, а пътниците дори намериха време да се снимат и да се обадят на приятелите и семействата си с доста поукрасени разкази за своите приключения. Репортери се свързаха с някои от пътниците по клетъчните телефони и скоро новината за драматичното преживяване гръмна по целия свят. Заваляха обещания за нови репортажи още щом влакът пристигне в Ел Ей. Децата се заиграха в снега и направиха снежни ангелчета, което накара Роксан да отбележи, че „Чийф“ бил закрилян от множество такива създания.

В ранните часове на следващия ден линията бе готова, прикачиха локомотивите и ето че колелата на „Саутуест Чийф“ се завъртяха за пръв път след дългия престой. Беше уговорено влакът да спре само на някои от гарите, колкото да зареди с гориво, а пътниците да слязат и да се поразтъпчат при далеч по-благоприятни условия в Албъкърки. Когато влакът пое надолу на път към Ню Мексико, Аризона и Калифорния, пътниците направиха нещо отдавна очаквано — отдадоха се на спокойна почивка.

В Ню Мексико изобщо не бяха видели сняг. Тук земята бе червено-кафява и отвред се издигаха високи назъбени скали, яркооранжеви на слънцето. Този красив, макар и плашещ пейзаж бе изпъстрен с храсти пелин, а пътниците висяха по прозорците с надеждата да зърнат някое ранчо.

В Албъкърки направиха престой от около три часа, за да заредят с гориво и продукти, а и да се поразтъпчат и порадват на слънцето след изморителната битка при прохода Ратон.

Том и Елинор обявиха годежа си за радост на всички и особено на Макс. Лелия дори прегърна Том и му пожела всичко най-хубаво. Както се притискаше към Кристобал, Том се досети, че много скоро и те ще обявят официално предстоящата си сватба. Глупавото изражение на младежа говореше същото. Том и Елинор споделиха с приятелите си, че нищо чудно да повторят опита на Стив и Джули и да се венчаят във влак. Само че през лятото, добави Елинор. Нямаше да допуснат някоя лавина да прекъсне церемонията.