Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ГИЛБЪРТ

Сигурен си, така ли?

ДЖОШУА

Повече от сигурен!

ГИЛБЪРТ

Значи е за Фабиани?

ДЖОШУА

За Фабиани е.

ГИЛБЪРТ

Какъв щастливец! Проклет да съм!

ДЖОШУА

Горкият Гилбърт! Ще дойде и твоят ред. Днес — той, утре — ти.

ГИЛБЪРТ

За какво говориш? Ние, изглежда, не се разбрахме. За какво ми говориш ти?

ДЖОШУА

За ешафода, който издигат в момента.

ГИЛБЪРТ

А аз ти говоря за Джейн.

ДЖОШУА

За Джейн ли?

ГИЛБЪРТ

Да, за Джейн. Единствено за Джейн! Какво значение има всичко друго! Нима ти вече си забравил? Нима вече не си спомняш, че от един месец, вкопчен в решетките на тъмничното прозорче към улицата, аз я виждам как снове непрестанно наоколо, бледа и съкрушена, в подножието на кулата, в която са затворени двама мъже, Фабиани и аз! Нима вече не си спомняш тревогите ми, съмненията ми, безпокойствата ми? За кого от двамата идва тя? Повтарям си този въпрос ден и нощ като окаян нещастник. И на теб го зададох, Джошуа. Вчера вечерта ти ми обеща, че ще се опиташ да я намериш и да поговориш с нея. Ох, кажи, разбра ли нещо? За мен ли идва тя, или за Фабиани?

ДЖОШУА

Разбрах от сигурно място, че днес ще отсекат главата на Фабиани, а утре — твоята. Признавам, че откакто научих, съм като луд, Гилбърт. Ешафодът измести Джейн от ума ми. Твоята смърт…

ГИЛБЪРТ

Моята смърт! Какво значи за теб тази дума? Смъртта за мен е, че Джейн вече не ме обича. От деня, в който разбрах, че тя не ме обича вече, аз съм мъртъв. О, Джошуа, мъртъв в истинския смисъл на думата. Онова, което е останало от мен, не си струва труда да бъде посичано на ешафода. Ох, нима не разбираш, нима не можеш да си представиш мъж, който обича истински? Ако преди два месеца ми бяха казали: Джейн, любимата ви, гордостта ви, лилията ви, съкровището ви, се е отдала на друг. Искате ли я сега? Щях да отвърна: Не, не я искам. По-скоро щях да пожелая хиляди пъти смъртта за нея и за себе си! Щях да стъпча в краката си онзи, който е могъл да допусне, че съм способен да извърша противното. А ето сега, сега я търся! Днес Джейн вече не е същата Джейн, разбираш ли, не е онази, неопетнената Джейн, която обожавах, онази Джейн, чието чело едва докосвах с устни. Джейн се е отдала на друг, на един негодник, е, добре, вече зная всичко, но все едно, аз я обичам, сърцето ми е разбито, но я обичам. Бих целувал краката й, бих я молил да ми прости, ако разбера, че тя все още ме обича. Ако се беше озовала на улицата сред онези, които живеят с ласките на случайни мъже, пак бих я прибрал при себе си, бих я притиснал до гърдите си, Джошуа!… Джошуа, бих дал не сто години от живота си, защото ми остава само утрешният ден, а вечността, която от утре ще ми принадлежи, за да я видя как ми се усмихва още веднъж, само веднъж, преди да умра, и ми казва обожаваните от мен думи, които тя така нежно изричаше някога: „Обичам те!“ Джошуа, Джошуа, странна е душата на мъжа, който обича. Струва ти се, че ще убиеш жената, която ти изневерява? Не, няма да я убиеш, ще легнеш в краката й както преди, но вече ще си много, много тъжен. Сигурно мислиш, че съм слаб? Но нима ще спечеля, ако убия Джейн? О, сърцето ми е пълно с непоносими чувства. Ех, ако тя още ме обича, има ли значение какво е направила? Но тя обича Фабиани! Тя сигурно обича Фабиани! Заради него, за Фабиани идва тя. Едно е сигурно — аз наистина искам да умра! Хайде, Джошуа, имай милост към мен!

ДЖОШУА

Фабиани ще бъде екзекутиран днес.

ГИЛБЪРТ

А утре — аз.

ДЖОШУА

Бог е вездесъщ.

ГИЛБЪРТ

Днес е моето отмъщение. Утре — неговото.

ДЖОШУА

Братко, ето втория началник на стражите в Тауър, господин Иниъс Дълвъртън. Трябва да се прибираш. Ще се видим утре вечер, братко мой.

ГИЛБЪРТ

О, колко тежко е да умреш, без да те обичат, без да те оплачат! Джейн!… Джейн!… Джейн!… ( Връща се в килията си. )

ДЖОШУА

Горкият Гилбърт! Боже мой! Кой би могъл да повярва, че ще се случи това, което му се случи? ( Излиза. )

Влизат Симон Рьонар и господин Иниъс.

Симон Рьонар и Иниъс Дълвъртън.

СИМОН РЬОНАР

Съгласен съм с вас, това е много странно. И все пак друго не можеше да се очаква. Кралицата е луда, тя не знае какво иска. На нея не може да се разчита. Тя е като всяка жена. Помислете си, какво прави тя тук? Разберете, душата на жената е загадка. Крал Франсоа Първи заповядал да изпишат върху един от витражите в двореца Шамбор 151 151 Крал Франсоа Първи заповядал да изпишат върху един от витражите в двореца Шамбор… — За Франсоа I вж. бел. 15 към „Ернани“. През 1519 г. Франсоа I предприема строежа на кралска резиденция на 14 км от град Блоа, чиято вътрешна украса била възложена на прочутите италиански художници Бенвенуто Челини, Приматичо и други. :