Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ГИЛБЪРТ

От вас! Ето кесията, пълна със злато, която ми дадохте, за да извърша престъплението. На нея са избродирани вашият герб и инициалите ви.

ФАБИАНИ

Боже справедливи! А къде е кинжалът, с който този човек е искал да убие кралицата? Нека ни бъде показан кинжалът!

ЛОРД ЧАНДЪС

Ето го.

ГИЛБЪРТ ( към Фабиани )

Това е вашият кинжал. Вие ми го дадохте, за да нанеса смъртоносния удар. Ножницата може да се намери у вас.

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

Граф Кланбрасил, имате ли нещо да кажете? Познавате ли този човек?

ФАБИАНИ

Не.

ГИЛБЪРТ

Всъщност той ме е виждал само през нощта. Оставете ме да му кажа две думи на ухото, госпожо. Ще му помогна да си спомни. ( Приближава се до Фабиани. ) Значи днес не познаваш никого, милорд, нито опозорения мъж, нито прелъстената жена? Ех, кралицата може да си отмъсти, но и човекът от народа умее да си отмъщава. Струва ми се, че ти първи ме предизвика! Ето че сега попадна между две отмъщения, милорд! Какво ще кажеш? Аз съм Гилбърт, гравьорът.

ФАБИАНИ

Да, познах ви. Аз познавам този човек, милорди. Щом съдбата ме срещна с него, нямам вече какво да кажа.

КРАЛИЦАТА

Той признава!

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ ( към Гилбърт )

Според нормандския закон и двадесет и пета кралска заповед на Хенри Осми в делата за покушение над кралската особа признанието не спасява съучастника. Не трябва да забравяте, че това е дело, при което кралицата няма право да отменя присъдата, и вие ще умрете на ешафода заедно с този, когото обвинявате. Размислете. Потвърждавате ли онова, което казахте?

ГИЛБЪРТ

Зная, че ще умра, но потвърждавам всичко, което казах.

ДЖЕЙН ( встрани )

Боже мой, ако сънувам, това е ужасен сън!

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ ( към Гилбърт )

Съгласен ли сте да повторите изявленията си с ръка върху Евангелието

Поднася Евангелието на Гилбърт, който слага ръка върху него.

ГИЛБЪРТ

Кълна се с ръка върху Евангелието и с ясната мисъл, че скоро ще умра: този човек е убиец. Кинжалът е негов и за го използвах срещу кралицата. Тази кесия е негова, дадена ми беше от него, за да извърша престъплението. Нека бог ми е свидетел, това е истината!

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ ( към Фабиани )

Милорд, имате ли нещо да кажете?

ФАБИАНИ

Нищо. Погубен съм.

СИМОН РЬОНАР ( тихо на Кралицата )

Ваше величество изпрати да повикат палача. Той е тук.

КРАЛИЦАТА

Добре. Нека влезе.

Редиците на благородниците са разтварят и в дъното се появява Палачът, облечен в червено и черно, на рамото си носи дълъг меч в ножница.

Същите, Палачът.

КРАЛИЦАТА

Херцог Съмърсет, тези двамата да бъдат отведени в Тауър. Милорд Гардинър, вие, като наш канцлер, наредете процесът срещу тях да започне още утре в присъствие на дванадесетте перове в Звездната зала! Бог да пази старата Англия! Очаквам тези двама мъже да получат присъдите си едновременно, преди да замина за Оксфорд, където трябва да открия заседанията на Парламента, а след това за Уиндзор, където ще празнувам Великден. ( Към Палача. ) Ти там, приближи се. Радостна съм да те видя. Ти си добър слуга. Стар си, видял си вече три царувания. Прието е владетелите на това кралство да ти правят подарък, възможно най-разкошния, при възшествието си на престола. Баща ми, Хенри Осми, те дари с диамантена закопчалка за плаща ти. Брат ми, Едуард Шести, те дари с гравиран златен потир. Сега е моят ред. Досега не съм ти дарила нищо. А трябва и аз да ти напрани някакъв подарък. Приближи се! ( Посочва Фабиани. ) Виждаш ли тази глава, тази млада и красива глава, главата, която до тази сутрин беше най-красивото, най-скъпото и най-ценното нещо, което имах на света. Е, добре, виждаш ли тази глава — дарявам ти я!

Зала във вътрешността на Тауър. Готически свод, поддържан от дебели колони. Вдясно и вляво ниските врати на две килии. Вдясно малко прозорче, което, предполага се, гледа към Темза; вляво малко прозорче, което, предполага се, гледа към улицата. От всяка страна по една врата, скрита в стената. В дъното галерия, която завършва с балкон за тържествени случаи, остъклен с витражи, гледащ към външния двор на Тауър.

Гилбърт и Джошуа.

ГИЛБЪРТ

И какво?…

ДЖОШУА

Уви!

ГИЛБЪРТ

Никаква надежда?

ДЖОШУА

Никаква надежда!

Гилбърт отива към прозореца.

О, няма да видиш нищо от прозореца!