Дийн Кунц - Мистър Убийство

Разликите бяха най-вече несъществени. Въпреки че обикновено бе спокоен и сърдечен, сега той беше леко напрегнат. Държеше се сковано, сякаш на главата си крепеше яйца… и като че ли всеки момент очакваше някой или нещо да го удари. Не се усмихваше нито така охотно, нито толкова често, както друг път, а когато все пак се засмееше, изглеждаше така, сякаш се преструва.

Преди да даде на заден ход, за да излезе от алеята, татко се обърна и провери дали Шарлът и Емили са си сложили предпазните колани, обаче не каза, както обикновено: „Ракета «Стилуотър» излита за Марс!“ Или пък: „ако не можете да издържите на моите скоростни завои, и се каните да драйфате, моля, повръщайте прилежно в джобовете на якетата си, а не върху хубавата ми тапицерия!“, или: „ако наберем достатъчно скорост и се върнем на време 3 3 Go back in time (англ.). Тук игра на думи: да се върнем назад във времето. — Б.пр. , не крещете на динозаврите!“, или някоя от другите смешки, които татко обичаше да казва…

Шарлът забеляза тези неща и се разтревожи.

В ресторант „Островите“ приготвяха чудесни хамбургери и страхотни пържени картофки (човек можеше да си ги поръча попрепържени и хрупкави), салати и меки питки „тако“. Сандвичите и пържените картофки се сервираха в кошнички. Навсякъде витаеше атмосферата на Карибските острови.

„Атмосфера“ беше нова дума за Шарлът. Тя дотолкова харесваше звученето й, че я използваше винаги, когато й паднеше случай… макар че Емили (тя си беше още бебе!) все се чудеше и питаше: „Фенерът ли?! Какъв фенер?“ — всеки път, когато сестра й употребяваше тази дума. Седемгодишните понякога биваха такава напаст! Шарлът беше на десет години… или поне щеше да ги навърши след шест седмици. А Емили едва бе навършила седем миналия месец. Ем беше добро сестриче, но разбира се седемгодишните бяха такива едни… седмаци .

Както и да е, атмосферата беше тропическа: ярки цветове, покрити с бамбук тавани, дървени капаци на прозорците и множество палми в сандъци. А сервитьорите и сервитьорките носеха шорти и ярки, хавайски на вид ризи.

Това място напомняше на Шарлът за музиката на Джими Бафет, която родителите й много харесваха, но Шарлът изобщо не понасяше. Атмосферата поне беше прохладна, а пържените картофки — превъзходни!

Четиримата седнаха в едно сепаре в залата за непушачи, където обстановката беше дори още по-приятна. Родителите й си поръчаха „Корона“ 4 4 Марка бира. — Б.пр. , която пристигна в запотени халби. Шарлът пожела кока-кола, а Емили си поръча бира от корени 5 5 Вид безалкохолно питие. — Б.пр. .

— Бира от корени пият само големите — отбеляза Емили, посочвайки напитката на Шарлът. — Кога ще престанеш да пиеш тази бебешка кока-кола?

Ем беше уверена, че бирата от корени е със също толкова алкохол, колкото и истинската. Понякога тя се преструваше на мъртво пияна след втората чаша, което бе глупаво и сконфузващо. Щом Емили захванеше да фъфли и хълца като пияна, а околните да мятат озадачени погледи, Шарлът им обясняваше, че Ем е само на седем години. Всички проявяваха разбиране — все пак какво друго можеше да се очаква от едно седем годишно момиче? Но въпреки това си беше доста срамно.

До идването на сервитьорката мама и татко говореха за някакви техни познати, които щели да се развеждат — отегчителен разговор между възрастни, който бързо можеше да провали и най-хубавата атмосфера, ако човек им обръщаше внимание. Колкото до Ем, тя редеше пържените картофки на малки купчинки — подреждаше ги по специален начин, та да заприличат на нещо като съвременни скулптури, които бе видяла в музея миналото лято. Заниманието й в момента я бе погълнало изцяло.

Никой не забелязваше Шарлът. Тя отвори ципа на най-вътрешния джоб на дънковото си яке, измъкна от там Фред и го постави на масата.

Той остана неподвижен в черупката си — късите му крачета бяха скрити вътре, главата му също. Беше голям колкото мъжки ръчен часовник. Най-накрая леко заострената му муцуна се показа и Фред предпазливо задуши въздуха наоколо. Сетне проточи шия и подаде глава от крепостта, която носеше на гърба си. Черните му, лъскави очета на костенурка оглеждаха околния свят с огромен интерес и Шарлът си помисли, че Фред сигурно също е поразен от атмосферата.

— Дръж се за мене, Фред, и аз ще ти покажа места, каквито никоя друга костенурка не е виждала — прошепна му Шарлът.

Тя погледна към родителите си, които бяха все така погълнати един от друг и не забелязаха как Шарлът измъкна Фред от джоба си. Сега той бе скрит от погледа им зад една кошничка, пълна с пържени картофи.