Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

— Да речем, че между робите на Стария свят жените са играли ръководна роля — прекъсна го вождът. — Но сред нашия народ тази роля се е паднала на мъжете. Така стоят нещата тук. Робите от Уерел ще придобият друг статус в Новия свят. И жените на свободните мъже също ще станат свободни.

— Е, добре — каза Йерон с обичайната си дълбока въздишка. — Явно ще се наложи да вдигнем малко шум.

— Ние, бившите въстаници, го умеем — усмихна се Добибе.

— Май няма да е зле да вдигнем повечко шум — вметна Туалиан. — И без това ще изпаднат в истерия, каквото и да предприемем. Всички ще се съберат и в един глас ще викнат да се очистят вещиците, дето душат бебетата момченца. Ако пет жени решим да изпеем някоя песен по предаванията на живо, ще изкарат, че сме петстотин страшилища с автоматично оръжие, които смятат да унищожат цивилизацията на Яйоуе. Тогава наистина да го направим! Хайде да излезем пет хиляди жени и да пеем. Да легнем върху релсите. Да спрем влаковете. Пет хиляди жени, легнали на релсите по цял Йотебер. Представяте ли си?

Събранието на Йотеберската асоциация за подпомагане на образованието се провеждаше в класната стая на едно от училищата в града. Две от телохранителките на Хавжива, облечени с цивилни дрехи, седяха тук, без да се натрапват на очи. Четирийсетте участнички, сред тях и хейнецът, едва се бяха сместили върху малките столчета, свързани с изключени телеекрани.

— А с какви искания? — запита Хав.

— Тайно гласуване!

— Край на професионалната дискриминация!

— Заплащане на труда!

— Тайно гласуване!

— Грижи за децата!

— Тайно гласуване!

— Да ни зачитат!

Портативното устройство на посланика записваше неуморно.

Докато караше колата към дома му, по-възрастната телохранителка се обърна към него:

— Господине, учителки ли бяха всички онези жени?

— Да — потвърди Хавжива.

— Дяволите да ги вземат! — възкликна тя. — Колко различни са станали днес учителите!

— Йехедархед! Какво правиш там?

— Моля, госпожо?

— Видях те по новините. Заедно с около един милион жени, които бяха легнали по влаковите релси, по разни авиописти или обкръжили президентската резиденция. А ти им говореше нещо и им се усмихваше.

— Просто не успях да се сдържа да не се усмихвам.

— Сигурно веселото ти настроение ще изчезне, ако местните власти открият стрелба?

— Така е. Можем ли да разчитаме на подкрепа от твоя страна?

— Да, но как?

— Окуражаващи думи към жените на Йотебер от Пратеничката на Екумен. Яйоуе — образец на истинска свобода за емигрантите от робовладелския свят. Думи на възхвала към регионалното правителство. Йотебер — пример за цяло Яйоуе по умереност, образованост и тъй нататък.

— Разбира се. Надявам се да бъда от полза. Революция ли е това, Хавжива?

— Просвета, госпожо.

Вратата зееше грозно в масивната си рамка. Стените липсваха.

— Някога — кимна старейшината — тази врата се отваряше по два пъти на ден: сутрин, за да пусне хората да излязат на работа, и вечер, за да се приберат. През другото време стоеше заключена и добре залостена.

И той посочи огромен счупен ключ, който висеше от външната страна; пипна грубите ръждясали лостове. Жестовете му бяха отмерени и тежки, също както словата, и младежът за сетен път се възхити от живото достойнство на яйоуейците, от достолепието, което бяха съхранили в робските условия, а може би и като реакция срещу тях. Вече бе започнал да оценява дълбокото влияние на техния свещен текст Аркамие , увековечен в устната им традиция.

— Да, господине, само това ни е било останало. Но то ни е принадлежало напълно — беше му казал един старец от града, докосвайки книгата, която сега (на шейсет и пет или седемдесет години) се учеше да срича.

Самият Хавжива се запозна с местната библия на оригиналния й език. Четеше я бавно, опитвайки се да разбере как тая легенда за пламенен кураж и самоотверженост в продължение на три хилядолетия е поучавала и подхранвала духа на цял народ, държан под иго. Често му се случваше да долавя в ритмите й сякаш същите гласове, които бе слушал през деня.

Беше дошъл да посети за около месец племенното селище Хайауа, където е възникнала първата колония на Селскостопанската плантаторска корпорация преди триста и петдесет години. В този обширен, затънтен регион на източното крайбрежие общественото устройство и култура се бяха запазили непокътнати. Йерон и други жени от Освободителното движение му обясниха, че ако иска да опознае душата на Яйоуе, трябва да поживее там .