Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

След продължителна пауза Хавжива тихо попита:

— Имате ли своя организация?

— О, да, разбира се, също както някога. Натрупали сме солиден опит в нелегалните организации! — и тя леко се позасмя. — Но не вярвам, че ще извоюваме свободата си със собствени сили, без рамо отвън. Мъжете смятат, че те са богоизбраните, а властта им се полага по право. Виж, едно от нещата, които станаха ясни през моя живот, е, че човешката нагласа не се влияе особено от пушката. Иначе какво се получава: убиваш боса и сам го заместваш. Това съзнание трябва да се промени. Старото робско, старото господарско съзнание. Ето защо молим Екумен да ни помогне в борбата.

— Аз съм тук, за да осъществявам връзка между вашия народ и Екумените. Но имам нужда от време — отвърна той. — И от информация.

— Ние знаем, че преобладаващото на Яйоуе мислене не може да се преустрои за ден или година. Това е въпрос на просвета — Йерон произнесе последните думи като свещено заклинание. — Тъй че ти разполагаш с толкова време, колкото ти е необходимо. Ние искаме просто да се уверим, че си готов да ни чуеш .

— Готов съм — потвърди Хавжива.

Лекарката си пое дълбоко дъх и отново се залови с плетивото. След малко допълни:

— Ох, няма да е никак лесно.

Изведнъж се почувства уморен. Напрегнатият разговор бе все още пряко силите му. Не успя да схване напълно смисъла на посланието й. Вежливото мълчание е начин зрелият човек да покаже, че не разбира. И той замълча.

Тя се вгледа в него:

— Ами как ще поддържаме връзката помежду ни? Това също е проблем. Вече ти обясних, ние сме нули. Можем да се доберем до теб само като медицински сестри или прислужници. Като жени, които ти перат дрехите. Нямаме право да се месим с управниците. Нямаме глас в съветите. Позволяват ни да обслужваме масата, но не и да участваме в банкета.

— Трябва да ми кажеш… — младежът се поколеба. — Да ми кажеш откъде да започна. Ще се срещнеш с мен, когато ти е най-удобно и най-сигурно — той винаги вникваше бързо в новите уроци. — Ще те изслушам. И ще направя всичко според възможностите си.

Милият Хав още не бе усвоил урока на недоверието.

Йерон се наведе над него и го целуна много нежно по устата. Бърните й едва го докоснаха, сухи и меки.

— Благодаря — каза му. — Никой вожд не е способен да ти даде това.

И пак взе плетката си. Той беше почти заспал, когато тя го попита:

— Жива ли е майка ти, уважаеми приятелю?

— Всичките ми роднини са мъртви.

Докторката тихо възкликна:

— Каква загуба! И нямаш жена?

— Не.

— Ние ще бъдем твои майки, сестри, дъщери. Твои близки. Целунах те в името на любовта между нас. Сам ще видиш.

— Ето списъка на гостите за приема, господин Йехедархед — каза Доранден, главният представител на вождовете пред космическия Пратеник.

Хавжива внимателно прегледа имената върху персоналния си екран чак до края и кимна:

— Ами къде са останалите?

— Извинете за любопитството, има ли пропуснати? Всъщност това е целият списък.

— Но аз виждам само мъже.

В безкрайно краткия миг, преди онзи да отговори, момъкът усети, че везната, установена помежду им, се разклаща.

— Може би желаете гостите да бъдат със съпругите си? Да, разбира се! Щом съществува такъв обичай в Екумен, за нас ще бъде удоволствие да поканим и дамите!

Мъжете от Яйоуе произнасяха думата „дами“ с характерно примляскване. Хавжива предполагаше, че това название се употребява само за класата на уерелианските собственици. Равновесието се наклони в едната посока.

— Как така съпругите? — попита той и се навъси. — Нима жените тук нямат свое място в обществото?

Още докато изричаше тези думи, се почувства особено напрегнат. Започваше да си дава сметка, че въобще не е и подозирал колко опасности крие подобно поведение. Ако разходката из тиха уличка едва не се оказа фатална, то да постави един представител на вождовете в неудобно положение, можеше да бъде непоправимо. Доранден определено бе вкаран в сложна ситуация — направо беше слисан. Отвори уста да възрази нещо, но пак я затвори.

— Прощавайте, господин Доранден — подзе Хавжива, — моля ви да забравите моята неуместна духовитост. На мен, разбира се, ми е известно, че жените заемат отговорни постове във вашето общество. Просто исках да кажа (макар да го сторих по неумел и глупав начин), че ще бъда твърде щастлив такива дами и техните съпрузи да дойдат на приема. Същото се отнася и за съпругите на гостите, които ще присъстват, стига това да не нарушава местните обичаи. Предполагам, че тук няма световна сегрегация между половете, както на съседния Уерел. Ако съм направил някаква грешка, най-учтиво ви моля да извините невежеството на чужденеца…