Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

— Когато всичко свърши, моята родина ще бъде в чужди ръце — изрече той с неописуема ярост.

— Но не за дълго — подхвърли Теяйо.

— А кой може да ги съкруши? — попита младежът.

— Яйоуе. Идеята Яйоуе.

И двамата го изгледаха удивени.

— Революцията — продължи райга. — Току-виж светът Уерел скоро се превърне в едно ново Яйоуе .

— Асетите ли? — възкликна Кергат, сякаш му бяха споменали за бунт на кравите или мухите. — Те не умеят да се организират.

— Ще видиш, че умеят — смирено каза другият.

— Вие нямате ли роби сред вашата членска маса? — обърна се Соли изумена към патриота. Той не си направи труда да й отговори. Стана ясно, че я беше взел за асет. И Теяйо много добре разбираше защо — сам я бе определил като такава в предишния живот, когато подобни разграничения имаха известен смисъл.

— Твоята прислужница Реуе беше ли ти приятелка? — запита.

— Да — отвърна Соли, а после се коригира: — Не, по-скоро ми се щеше да бъде.

— Ами макилът?

След кратко мълчание произнесе:

— Струва ми се, че да.

— Знаеш ли къде е в момента?

Тя поклати глава.

— Трупата се готвеше да замине на друго турне няколко дни след тържествата.

— Всички пътувания подир празника бяха забранени — подчерта Кергат. — Освен на правителствени лица и военни части.

— Той живее във Вое Дайо. Ако е още тук, навярно ще го изпратят заедно с колегите му у дома. Пробвай да се свържеш с него, Кергат.

— Някакъв си макил ли? — възкликна младежът с неприязън и недоверие. — Сигурно е от твоите хомосексуални клоуни, които се обличат в женски дрехи?

Теяйо стрелна с поглед Соли: спокойно, спокойно.

— Бисексуални актьори — уточни дамата с пълно пренебрежение, ала за щастие и патриотът не й обърна никакво внимание.

— Батикам е вещ човек — обясни райга. — Има контакти. Би могъл да помогне както на нас, така и на вас. Заслужава да се опита при положение, че е тук. Ще трябва да побързаме естествено.

— И за какво ще ни съдейства, щом не е гатаец?

— Защото е асет, а не собственик — бе отговорът. — Също член на Хаме — нелегално движение, което работи, за да свали правителството на Вое Дайо. Знаем, че хората от Хейн признават Хаме за легитимна организация. Той може да съобщи в посолството, че родолюбива групировка е спасила Соли и я крие на безопасно място, тъй като я грози сериозна заплаха. Струва ми се, че Екумените ще реагират точно и навреме. Прав ли съм, уважаема Пратеничке?

Когато изведнъж беше отново титулувана, тя кимна леко, изпълнена с достойнство:

— Но това трябва да стане дискретно. Те биха предпочели да не прибягват към насилие, ако съществува възможност за политически средства.

Младежът се мъчеше да проумее и обмисли думите им. Разбирайки голямата му тревога, недоверчивост и обърканост, Теяйо търпеливо чакаше неговото решение. Успя да забележи, че Соли също така търпеливо изчаква, сключила ръце. Видя му се изтъняла и мръсна; немитата й, сплъстена коса бе провиснала. Тя беше храбра като дива кобила, настръхнала цялата. По-скоро би умряла, отколкото да побегне.

Кергат задаваше въпроси; райга отвръщаше разумно, стремейки се да вдъхне доверие. Понякога и жената се намесваше в разговора. Сега патриотът я изслушваше, макар и неловко, без желание след обидното прозвище, с което я бе нарекъл. Накрая си излезе, без да сподели своите намерения. Обаче взе името на Батикам и закодирано съобщение от офицера до посолството: „Вайотите на половин заплата бързо усвояват старите ритми.“

— Пълна идиотщина! — възкликна Соли, когато Кергат изчезна.

— Познаваш ли един хейнец, известен като Стария Ритъм?

— Я, да не би да ти е приятел?

— Беше много добър към мен.

— Той е на Уерел от самото начало. Като първи наблюдател. Специалист с голяма власт… А и доста интелигентен… Не мога повече да мисля. Ще ми се да лежа край някой поток сред планинска поляна и да пия ли, пия. Цял ден. Щом ожаднея, само да си протегна врата, пък да сърбам… Течаща вода… На слънце… Ох. Боже, Боже, слънце. Толкова е трудно, Теяйо. Най-трудно от всичко ми е да повярвам, че наистина имаме шанс да се измъкнем оттук. Хем да се надяваш, хем да не се надяваш. Така се уморих да кисна в тоя зандан!

— Колко е часът?

— Осем и половина вечерта. По мръкнало. О, Господи, мръкнало ! Да можеше да поседим сред мрака… Няма ли начин да се покрие тази проклета биолуминесцентна лампа? Поне за малко? Да си представим, че е нощ, за да усетим и когато настъпи денят?