Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

Влезе още един мъж; патриотът изобщо не реагира. Едва след известно време Теяйо си припомни, че вторият посетител е Батикам.

Когато го разпозна, остана съвсем слисан. Успя само да промълви името на макила, нищо друго.

— Батикам? — дрезгаво отрони смутената Соли. — Ох, Господи!

— Твърде интересен момент — каза актьорът със своя мек, школуван глас. Този път не бе облечен като травестит, ами носеше гатайски мъжки дрехи. — Възнамерявах да ви освободя, а не да ви обезпокоя, госпожице, райга. Имате ли нещо против?

Теяйо се беше надигнал и обуваше мръсните си бричове. Жената бе спала в скъсания панталон, който й бяха дали похитителите. И двамата бяха по ризи за по-топло.

— Свърза ли се с посолството, Батикам? — попита тя със свито гърло, докато нахлузваше сандалите си.

— Да, бях там. Всъщност оттам идвам. Съжалявам, че се забавих толкова. Не съм и подозирал в каква ситуация се намирате.

— Кергат се погрижи за нас — веднага заяви офицерът.

— О, виждам. И то при значителен риск. Отсега нататък шансовете ви се увеличават. В случай че… — той го погледна право в лицето. — Райга, готов ли сте да се оставите в ръцете на Хаме? Някакви проблеми?

— Недей, Батикам — вметна Соли. — Можеш да му имаш доверие.

Теяйо завърза обувката си и се изправи:

— Всички ние сме в ръцете на великия Камие.

Макилът се разсмя с красивия си, заразителен смях, който добре си спомняха.

— Тогава с Бога напред — кимна той и ги поведе навън.

В Аркамие се казва: „Да живееш просто е най-сложното.“

Посланичката не пожела да напусне Уерел и след почивка на морския бряг за възстановяване на силите я назначиха наблюдател в Южно Вое Дайо. Теяйо се върна право у дома, защото научи, че баща му е тежко болен. След смъртта на възрастния вайот поиска неограничен отпуск и остана във фермата с майка си до нейната кончина две години по-късно. През този период той и Соли, на цял континент разстояние един от друг, се срещаха само инцидентно.

Скоро военният освободи асетите на фамилията, прехвърли им стопанството, продаде на търг своята вече напълно обезценена собственост и отиде в столицата. Знаеше, че Пратеничката е отседнала за известно време в посолството. Стария Ритъм му съобщи къде може да я намери. Откри я в голям стилен кабинет на дворцовата сграда. Изглеждаше някак остаряла, много елегантна. Погледна го с посърнало, но умно и одухотворено лице. Не излезе напред да го приветства и да се ръкува с него. Само му каза:

— Теяйо, помолиха ме да стана първият екуменски представител на Яйоуе.

Той мълчеше.

— Току-що имах връзка с Хейн — тя скри очи в шепите си. — Боже милостиви!

— Искрено те поздравявам, Соли.

Жената внезапно се затича насреща му, прегърна го и извика:

— О, Теяйо, и майка ти е починала, никога не съм очаквала, толкова съжалявам, никога, никога… Все си мислех, че можем… Какво ще правиш сега? Там ли смяташ да останеш?

— Продадох имението — обясни й. Той по-скоро приемаше, отколкото да отвръща на нейните прегръдки. — Надявах се пак да служа в охраната.

— Ти си продал фермата? Но аз така и не съм я видяла!

— И аз не съм виждал твоето родно място.

Настъпи мълчание. Тя се отдръпна от него, двамата се загледаха един в друг.

— Ще дойдеш ли? — попита го.

— Ще дойда — отговори райга.

Няколко години след като Яйоуе стана член на Екумените, временният представител Соли Агат Теруа замина с пратеническа мисия на Земята. По-късно се върна в Хейн, където показа отлична служба като постоянен дипломат. При всичките й пътувания и всички постове, които заемаше, бе придружавана от съпруга си — армейски офицер от Уерел, много красив мъж, толкова затворен, колкото тя беше общителна и открита. Хората, които ги познаваха, знаеха с каква взаимна обич и доверие се отнасяха помежду си. Може би Соли излезе по-щастлива от двамата, защото получаваше почести и реализация в любимите си занимания. Теяйо обаче не съжаляваше за нищо. Той бе загубил своя свят, но продължил да се уповава на единствено благородното в живота.

Той седеше редом с баща си край големия водоем. Огнени силуети се стрелкаха нагоре-надолу в здрача. По гладката огледална повърхност потрепваха кръгове, кръстосваха се и пак изчезваха.

— Защо водата се набръчква така? — попита тихо детето, понеже имаше нещо мистично в това, и възрастният също тъй тихо му отговори:

— Там араха пие и се докосва с криле.