Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

И Пратеничката запокити всичко друго без сладкишите в отсрещната стена, макар добре да знаеше, че ще прибере тампоните и ще ги скрие под матрака. Боже опази, току-виж й се наложило да ги използва, ако закиснат тук — колко? — да речем, още десетина дни. „О, Господи!“ — помисли си. Събра дреболиите, празната кана и обелките от плодовете, които бяха изяли, върху свободния поднос и го сложи до вратата.

— Боклуци — вметна Соли на воедайански. Чак сега осъзна, че по време на избухването си беше говорила на някакъв друг език, вероятно езика на Алтера. — Не разбирате ли бе, хора, как усложнявате живота на една жена? Може да я накарате да се разочарова от себе си и да намрази своя пол!

— Смятам, че са имали добри намерения — прокашля се Теяйо. Тя забеляза, че в гласа му няма и следа от ирония. Дори да изпитваше задоволство от нейния позор, явно му бе неудобно да го показва. — Струват ми се аматьори.

След малко Пратеничката промълви:

— Това може да се окаже зле.

— Да, така е…

Той седна на матрака и предпазливо си опипа цицината на главата. Острата му, гъста коса бе цялата сплъстена от кръв около раната.

— Напомнят ми похитители — каза райга. — Сигурно ще искат откуп. Не се държат като убийци, пък и тогава не носеха оръжие. Инак нямаше да ги допуснат на празника, щом отнеха и моето.

— Значи считаш, че тези са по-различни и предупреждението не се е отнасяло за тях?

— Не съм категоричен.

Теяйо спря да опипва подутината си, защото го заболя.

— Колко вода ни е останала?

Тя му подаде още една чаша.

— Ох, няма да стигне за промивка. Да ми пратят някакво си тъпо, проклето огледало, когато са ни нужни съвсем други неща!

Той й поблагодари, отпи от скъпоценната течност и се облегна назад, изцедил я до капка.

— Едва ли са възнамерявали да приберат и мен.

След като размисли над думите му, Соли заключи:

— Май са се уплашили да не ги разпознаеш.

— Ако са имали място и за моя милост, надали щяха да ме тикнат в тази килия с дама — говореше с известна ирония. — Затворът е бил подготвен за теб. Трябва да е някъде в града.

Тя кимна.

— Пътят с колата беше около половин час, може би и по-малко. Въпреки че не съм твърде уверена, бяха ми сложили чувал върху главата.

— Навярно са изпратили известие на краля и не са получили отговор, или не са останали удовлетворени от него. Току-виж те накарали лично да напишеш до двореца.

— Защо? Сигурно да потвърдя пред правителството, че наистина съм им в ръцете, а? Но от какъв зор ще искат такова потвърждение?

Смълчаха се.

— Извинявай — каза офицерът. — Не мога да мисля.

Той легна. Чувствайки се уморена, унизена, потисната след своя гневен изблик, Соли се настани до мъжа. Беше намотала полата на богиня, за да си направи възглавница, докато той нямаше. Метнали бяха одеялото върху краката си.

— Нуждаем се от две възглавници — промърмори посланичката. — И от още завивки. Сапун… Изпускам ли нещо?

— Да, ключ — допълни райга.

Те почиваха един до друг в тишината под слабата неизменна светлина.

На следната сутрин, към осем според часовника на Соли, патриотите се появиха отново. Този път бяха четирима. Двама застанаха до вратата със заредени пушки, а колегите им едва се сместиха в тясното помещение и се обърнаха към пленниците, които седяха с кръстосани нозе върху матрака. Новият говореше воедайански по-добре. Заяви, че много съжаляват, задето е трябвало да причинят неприятности на дамата, и ще се постараят (доколкото е възможно) да облекчат нейното положение. Нека бъде търпелива и напише собственоръчно известие до самозвания крал, в което да му обясни, че ще я пуснат на свобода веднага щом монархът разпореди Съветът да анулира споразумението с Вое Дайо.

— Ама той не може да направи това — тросна се тя. — Няма да му позволят.

— Моля, без коментари — отсече мъжът с грубостта на фанатик. — Ето лист и писалка. Ето го и текста.

Остави писмените пособия в ъгъла на матрака. Беше нервен, сякаш се бои да се доближи до нея.

Жената забеляза, че Теяйо се стреми да не се набива на очи — седеше, без да помръдне, със сведена глава. Заговорниците не му обръщаха ни най-малко внимание.

— Ще ви послушам, но искам в замяна вода, много вода, сапун, одеяла, тоалетна хартия и възглавници, както и лекар. Искам да идва човек, когато чукна на вратата, и по-прилични дрехи. Топли мъжки дрехи.

— Никакъв лекар! — извика похитителят. — Действай!

Бе твърде неспокоен и Соли не посмя да го дразни допълнително. Прочете заявлението, преписа го с едрия си детински почерк — тя рядко пишеше на ръка — и му го подаде. Той само му хвърли един поглед, сетне без нито дума повече бързо изведе останалите от стаята. Отидоха си с трясък.