Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

— Желаеш ли да хапнеш някой плод? — попита го с известно чувство на вина. Той не отвърна. Спомни си как Батикам беше белил златисто пини и й го бе пъхал на резенчета в устата вчера. Струваше й се, че е било безкрайно отдавна.

Призля й от погълнатата храна и тя взе чашата от отмалялата ръка на мъжа, който отново се беше унесъл. Наля си вода и също на глътки я изпи.

Когато се почувства по-добре, отиде до вратата. Огледа я внимателно — ключалката, желязната повърхност, касата. После опипа тухлените стени и циментовия под, търсейки Бог знае що, може би начин да се измъкнат оттук, някаква… Най-разумно е да си направи упражненията. Насили се за десетина комбинации, но пак й прилоша и полегна. Скоро се разплака. Малко по-късно се стресна след къса дрямка. Искаше да пикае. Клекна над дупката и чу как урината се стича надолу. Нямаше с какво да се избърше. Седна на матрака, като протегна нозе, хванала се за глезените. Наоколо цареше пълна тишина.

Обърна се да погледне Теяйо. Бе отправил ням въпрос към нея, при което Соли се сепна. Мъжът веднага отмести очи встрани. Все още лежеше приповдигнат на стената, в неудобно положение, но отпуснат.

— Сигурно си жаден? — запита го.

— Да, благодаря — кимна той. Тук, където всичко й беше чуждо, неговият тих, мек глас й се стори приятен, защото напомняше нещо познато. Тя напълни чашата и му я подаде. Сега райга я взе много по-стабилно, присядайки да я изпие. — Благодаря — прошепна повторно.

— Как ти е главата?

Пленникът опипа с треперещи пръсти подутината, примига от болка и отново се облегна назад.

— Единият имаше прът — рече Пратеничката и изведнъж предметът изплува в съзнанието й: свещенически жезъл. — Ти се нахвърли върху другия.

— Бяха ми отнели оръжието — обясни той със затворени очи. — Понеже било празник.

— Цялата се бях уплела в ония проклети дрехи и изобщо не можах да ти помогна. Слушай, ти чу ли експлозията?

— Да. Предполагам, че е била за отклоняване на вниманието.

— Кои ли са според тебе тези хлапета?

— Революционери. Или…

— Нали каза, че гатайското правителство го е допуснало с мълчаливо съгласие?

— Не съм убеден — промълви Теяйо.

— Ти излезе прав. Аз сбърках, прости ми — каза тя, доволна, че се е сетила да му поиска прошка.

Военният само леко махна с ръка, че това няма значение.

— Още ли виждаш двойно?

Той нищо не отвърна. За пореден път започваше да се унася.

Соли се опитваше да си спомни някои селишки дихателни упражнения, когато вратата се отвори с трясък и същите трима младежи (двама от които с пушки) отново нахлуха. Всичките бяха чернокожи, с късо подстригани коси, особено напрегнати. Водачът им се наведе да остави шарен поднос долу и без никакво предупреждение тя го хвана за ръката.

— Почакайте! — спря го. Не отместваше поглед от лицата им, нито от дулата на оръжията. — Почакайте малко, изслушайте ме! Този мъж тук е ударен в главата. Трябва лекар; трябва ни още вода, аз не мога дори раната му да промия; липсва тоалетна хартия. И що за хора сте вие в края на краищата?

Човекът, когото бе дръпнала за китката, й изкрещя:

— Пускай! Веднага ми пусни ръката!

Посланичката се изправи, без да го освободи, докато онзи отстъпваше към съратниците си с пушките.

— Добре, госпожице, жалко за безпокойство — произнесе той и в очите му се появиха сълзи на болка. — Ние патриоти. Ти изпратиш вест от нас на голям претендент, ние също. Никой не пострада. Хубаво? — заговорникът продължаваше да върви назад и един от въоръжените се блъсна във вратата. Чу се трясък, шум от стъпки. Отидоха си.

Тя си пое дълбоко дъх и се обърна. Теяйо я наблюдаваше.

— Опасно действие — каза с лека усмивка.

— Знам — отвърна му, едва дишайки. — Глупаво беше. Ех, не успях да се сдържа. Направо съм разбита. Но какво да сторя, като ни подхвърлят по нещо и изчезват! — Цялата се бе обляла в сълзи, както винаги след сблъсък или скандал. — Чакай да видим изненадите този път — и Соли вдигна подноса върху матрака. Пак беше покрит с кърпа, това смешно наподобяваше обслужването в хотел или в дом с прислуга.

— Страхотен разкош! — промърмори тя.

Под кърпата се показаха купчина сладкиши, сгъваемо джобно огледалце, гребен, малко шише с нещо, което излъчваше миризмата на увехнали цветя, и кутийка с гатайски тампони. Поне така ги определи.

— Дамски принадлежности. Дявол да ги вземе и тъпанарите! Естествено аз не мога да изтрая дори ден, без да се оглеждам! Чумата да ги тръшне!