Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

След известна пауза офицерът обясни:

— Твърде малко. Сан Убатат…

— Сан се е разболял. Този старик, дето са ми изпратили, не е особен специалист, но едва ли е подлец. И това ли е всичко?

Той замълча и Соли продължи:

— Щом нямаш никакви доказателства, райга, не се мъчи да ми пречиш. Аз трябва да изпълнявам своите задължения. Твоята милитаристична параноя не е приемлива, когато се разпростира и върху хората, с които работя тук. Постарай се да я овладееш. Ще очаквам засилване на охраната с един-двама човека утре и толкоз.

— Да, госпожице — кимна Теяйо и си излезе. Главата му направо бучеше от гняв. Чак сега му дойде наум, че според новия гид Сан Убатат е възпрепятстван поради религиозен дълг, а не заради болест. Обаче не се върна. Каква полза?

— Остани още час-два, Сайем — нареди той на стража пред вратата.

После закрачи надолу по булеварда, опитвайки се да избяга колкото се може по-далеч от нея, от меките й кафяви бедра, розовите пети и от тъпия й, нагъл, развратен глас, който му даваше разпореждания. Отпусна се на озарената от слънцето прохлада, взря се в претъпканите улици с развети знамена за празника, в бляскавите, величествени планини. Скоро се заслуша в пазарната шумотевица, за да отклони мислите си от случая и да се поразсее; но вървеше и гледаше собствената си сянка, която падаше като нож върху камъните пред него, съзнавайки пълното безсмислие на своя живот.

— Вайотът изглеждаше наистина разтревожен — каза Батикам с тих кадифен баритон. Тя се разсмя, в същото време бодна с вилицата парче от плодовата консерва и както капеше, му го пъхна в устата.

— Вече мога да закусвам, Реуе — подвикна Соли и се настани срещу артиста на масата. — Направо съм прегладняла! Онзи пак беше изпаднал в редовния си фалически пристъп. Напоследък не му се е случило да ме спаси от нищо, а нали затова е поставен в края на краищата. Тъй че сам си съчинява разни истории. Как искам да ми се махне от главата. Толкова съм доволна, че го няма горкичкия Убатат да ми се мотае в нозете като вреден паразит. Ех, сега да се отърва и от майора по някакъв фантастичен начин!

— Той е човек на честта — подчерта макилът и в тона му липсваше всякаква следа от ирония.

— Та как може собственикът на роби да притежава и чест?

Батикам я изгледа с продълговатите си очи от обсидиан. Тя не умееше да прониква в очите на уерелианците, колкото и красиви да бяха те, целите тъмни изпод клепачите.

— Мъжете с обществено положение вечно изтъкват тази тяхна скъпоценна придобивка — продължи Пратеничката. — И честта на „своите“ жени, разбира се…

— Това е огромна привилегия — каза актьорът. — Завиждам на хората, които я имат.

— О, по дяволите такова фалшиво достойнство! То е все едно да пикаеш, та да си оградиш територията. На Теяйо би могъл да му завиждаш само, че е свободен. От друга класа.

Батикам се усмихна.

— Ти си уникат сред моите познати. На никого не принадлежиш и никого не притежаваш. Ето я истинската свобода, най-голямото благо. Не зная дали и сама го съзнаваш.

— Разбира се, че да — кимна Соли. Той пак се захвана със закуската, но в интонацията му се бяха прокраднали нотки, които тя не бе долавяла никога преди. Развълнувана и леко тревожна, добави подир малко: — Ти скоро ще си заминеш оттук.

— Прочете ми мислите. След десет дни нашата трупа поема на турне из Четирийсетте държави.

— О, приятелю, толкова много ще ми липсваш! Ти си единственият мъж… единственият човек тук, с когото мога да си поговоря… да оставим настрана секса…

— Че нима някога сме го оставяли?

— Не често — отвърна му през смях, ала гласът й потрепера. Макилът протегна ръка към нея; Соли приближи и седна в скута му, а халатът й се разтвори.

— Какви прелестни топли гърдички има това момиче — шепнеше той, като ги галеше и целуваше, — какъв нежен корем… — Реуе влезе с отрупан поднос и тихо го положи. — Изяж си сандвичите, мила Пратеничке — каза Батикам.

Тя се отскубна от прегръдката му, за да заеме отново стола си усмихната.

— Ти си свободна и затуй си позволяваш да бъдеш искрена — подхвърли той, докато внимателно обелваше сочно златисто пини. — Ето защо не съди толкова сурово онези, които не могат да бъдат. — Отряза колелце от плода и й го пъхна в устата през масата. — Да те познавам, беше за мен глътка свобода. Ефирен полъх, сянка, но все пак свобода…

— Само след няколко години, Батикам, и ти ще бъдеш наистина свободен. Цялата тая идиотска система на роби и господари ще се разпадне напълно, щом Уерел стане членка на Екумен.