Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

Скоро райга стигна до пълното убеждение, че артистът е член на Хаме. Неговите остроти бяха твърде изтънчени, не се стремеше да обругае Соли. Всъщност бе далеч по-дискретен от нея. Даже се опитваше да й помогне да не се позори сама. Макилът отвръщаше на Теяйо със същата хладна вежливост, с която се отнасяше към него и той, ала веднъж-два пъти погледите им се срещнаха и в тях се прокрадна неволно взаимно разбиране, братско, иронично.

Предстоеше всеобщо тържество по случай туалитския Празник на прошката, на което кралят и Съветът настоятелно я поканиха да заповяда. Тя беше в центъра на много подобни церемонии. Майорът нямаше специално отношение към събитието. Просто мислеше как по-добре да осигури охраната в присъствието на буйната пъстра тълпа. Сан Убатат му съобщи, че уреченият ден съвпада с един от най-големите свещени празници в древната религия на Гатай и староверците върло се противопоставят срещу налагането на чужди ритуали над техните родни. Този дребничък мъж изглеждаше искрено обезпокоен. Теяйо също се разтревожи, когато на следващата сутрин Сан беше внезапно сменен от възрастен човек. Новият гид говореше малко, но бе гатаец и не можеше да каже нищо по въпроса какво е станало с колегата му.

— Други задължения, други задължения зоват — измънка той на много лош воедайански, като се усмихваше и все се кланяше.

В дните преди тържествата напрежението в града се увеличи. Надписи, символи на изконната религия, украсиха стените, един туалитски храм беше осквернен, а после кралските стражи започнаха да се срещат на всяка крачка по улиците. Теяйо отиде в двореца на собствена глава и заяви, че не бива да искат от Пратеничката да се появява на публична церемония, която „би могла да бъде смущавана от неправомерни демонстрации“. Бе изслушан от някакъв мършав чиновник. Той се отнесе към него с презрително безочие; в същото време му кимаше и намигаше съучастнически, от което райга се почувства твърде неловко. През нощта остави четирима души на пост пред къщата на Соли. Щом се върна в своята квартира — малка казармена сграда, предоставена на охраната от посолството, — завари прозореца си отворен и върху масата кратка бележка, написана на родния му език: „За празник се готви убийство.“

Рано сутринта офицерът беше вече в жилището на гостенката и накара Реуе да й предаде, че желае да говори с нея. Тя излезе от спалнята си, наметнала с бял халат голото си тяло. Скоро цъфна и полуоблеченият Батикам, сънен, явно заинтригуван. Теяйо го стрелна с очи да се маха. Той прие знака му с ведра, снизходителна усмивка и промърмори:

— Ще ида да закуся. Хей, Реуе? Ще ми дадеш ли да хапна нещо?

После напусна стаята след робинята. Майорът се обърна към Соли и й връчи бележката.

— Снощи я получих, госпожице — каза. — Длъжен съм да ви помоля да не присъствате на утрешното тържество.

Тя огледа посланието, прочете го, прозя се.

— От кого е?

— Нямам представа, Пратеничке.

— Какво значи това? Убиство? Та тези хора дори не умеят да пишат.

— Има и други предупреждения… тъй че трябва да ви помоля…

— Да не ходя на Празника на прошката, да. Чух те.

Тя седна до прозореца. Пухкавият халат се разтвори широко, откривайки краката й: голите кафяви стъпала бяха изваяни и сочни, петите — розови, пръстите — дребни и правилни. Теяйо заби поглед над главата й и не посмя да го отмести оттам. Дамата размаха парчето хартия.

— Ако смяташ, че е опасно, райга, повикай още някой стражар със себе си — в тона й се долавяше известен упрек. — Но аз съм длъжна да присъствам. Кралят настоява, нали ме разбираш? От мен се очаква да участвам в церемонията по запалване на огъня, всъщност да го запаля аз. Едно от малкото неща, позволени на жените на публично място тук… Не мога да се откажа.

Тя отново размаха бележката, той пристъпи по-близо и я взе. Соли го погледна с усмивка; винаги, когато тържествуваше над него, се усмихваше.

— Е, кой според теб се готви да извърши покушение срещу моя милост? Патриотите ли?

— Или староверците, Пратеничке. Утре е и техен празник.

— А вашите туалити са им го отнели, така ли? Хм, за това не са виновни Екумените.

— Госпожице, възможно е държавата да допусне насилието, за да оправдае евентуални репресии.

Тъкмо се канеше да му отвърне безпардонно, обаче изведнъж осъзна същността на думите му и се навъси.

— Значи според теб Съветът ме излага на опасност? Какви доказателства можеш да представиш?