Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

Ала тя не му стана симпатична. За седем години Теяйо привикна с очите на гостите, с миризмите им, с цвета на кожата, с маниерите им. Защитен от безупречната си вежливост и стоицизъм, той успяваше да понесе или да не обръща внимание на тяхното често пъти странно, смущаващо, дори шокиращо поведение, на онези познания, които противоречаха на неговите. Обслужваше и охраняваше чужденците, но не допускаше никакво сближаване. Поверените му лица се научаваха да разчитат на майора без фамилиарности; жените схващаха по-бързо от господата това резервирано държане. Офицерът бе установил почти приятелски отношения с една възрастна наблюдателка от Земята, която придружи на няколко дълги изследователски пътешествия.

— Човек се чувства толкоз непринудено с теб, райга, като с котка — каза му тя веднъж и той оцени комплимента й. Пратеничката в Гатай обаче бе нещо съвсем различно.

Соли имаше блестяща външност, с гладка, червеникавокафява кожа на бебе, с лъскава, жива коса, свободна походка — даже прекалено свободна, сякаш подчертаваше своите съблазнителни, изящни форми пред погледите на мъжете. Те можеха само да ги съзерцават с копнеж, без да се докоснат до тях. Тя направо демонстрираше тялото си, на него и на другите, настойчиво, безсрамно. Даваше мнения за всичко с безпардонна самонадеяност. Не разбираше от намек, не се съобразяваше с никакво нареждане. Бе агресивно, разглезено момиче със сексуалността на опитна жена. И тъкмо на нея да поверят отговорната мисия в една толкова нестабилна и опасна страна! Още щом я зърна, Теяйо проумя, че не му е по силите да изпълни възложената задача. Не би могъл да разчита нито на госпожицата, нито на себе си. Нейната еротична нескромност го възбуждаше и отвращаваше едновременно. Соли се оказа блудница, с която бяха длъжни да се отнасят като с принцеса.

Принуден да я търпи, без да е безразличен, той трупаше все повече злъч.

Напоследък често го обземаха пристъпи на ярост, с каквато не бе свикнал преди, но до момента оставаше чужд на всяка омраза. И ето че вече я изпитваше, страдайки невероятно. Досега никога не изяви претенции за прехвърляне на друга служба, ала на сутринта, след като тя прие макила в стаята си, Теяйо прати сдържана, лаконична молба до посолството да го преместят. Стария Ритъм му отвърна със секретен запис по дипломатическата свръзка: „Любовта към Бога и родината напомня огън — великолепен приятел, ужасен враг; само децата си играят с него. Не одобрявам подобна ситуация. Няма с кого да заменя никой от двама ви. Би ли потърпял още известно време?“

Не успя да откаже. Един вайот няма право да се отрече от своя дълг. Срамуваше се, че изобщо е отправил това искане, и допълнително я намрази, задето му причини този срам.

Първото изречение от съобщението бе енигматично, не в обичайния стил на Стария Ритъм, а пищно, непряко и приличаше на закодирано предупреждение. Райга, разбира се, не познаваше разузнаваческите хватки при Екумените. На хейнеца му се налагаше да търси намеци и заобикалки, за да му каже необходимото. Любовта към Бога и родината би могла да бъде намек за Староверците и Патриотите — двете подривни групировки в Гатай, фанатично противопоставящи се на всякакво чуждо влияние. Пратеничката може би беше детето, което си играе с огъня. Дали пък някоя от тия сили не се опитваше да влезе в контакт с нея? Той не бе забелязал нищо подозрително, освен ако онзи мъж, когото не разгледа добре в тъмното, е бил вестоносец… а не разбойник. Следеше я през целия ден, къщата й се наблюдаваше нощем от подчинените му войници. Макилът Батикам едва ли би работил за политическа кауза. Възможно бе да членува в Хаме, нелегалното освободително движение на асетите във Вое Дайо, но като такъв защо ще заплашва гостенката? Нали хамеитите очакваха от Екумен своя пропуск към Яйоуе и свободата?

Теяйо не можеше да проумее какво означават тези думи, все си ги повтаряше и преповтаряше в съзнанието, обаче се оказа твърде глупав за подобни тънки намеци от дипломатическия лабиринт. Най-сетне се умори да мисли повече над посланието и се прозя, понеже беше станало доста късно. Окъпа се, легна, загаси светлината и си рече наум: „Господи Камие, дай ми сила да следвам благородното в живота!“ После заспа като труп.

След първото представление в театъра актьорът започна да я посещава всяка нощ. Теяйо се опитваше да си внуши, че в това няма нищо лошо. Например той бе прекарвал редица нощи с макили през ония щастливи месеци преди войната. Умелият, артистичен секс влизаше естествено в техните задължения. Чувал бе, че богатите дами по градовете често ги наемат, за да компенсират слабостите на съпрузите си. Но даже тези жени действаха тайно, а не по такъв вулгарен, безсрамен начин като Соли, отхвърлила напълно морала, сякаш й е дадено правото да върши каквото си пожелае, винаги и навсякъде. Батикам, разбира се, веднага й откликна, възползвайки се от нейното увлечение. Взе да се надсмива над гатайците, Теяйо и дори над Пратеничката, въпреки че тя не го усещаше. Каква прекрасна възможност за един асет да подиграе всички господари наведнъж!