Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

Ха, ха! — трябваше покорно да приеме Соли. Колко забавно! Но все пак си струваше да види макилите.

По телевизията не ги даваха никога. Младите момичета у дома не можеха да гледат подобни представления. Част от тях, както сериозно я предупреди Сан, били неприлични. Те играеха само на живо. Клоуни, танцьори, проститутки, музиканти, макилите изграждаха отделна прослойка — единствените асети, които не бяха лични роби. Ако Корпорацията за развлекателни програми откупеше някое талантливо момче от собственика му, то ставаше оттук нататък нейно притежание. Тя го обучаваше и се грижеше за него до края на живота му.

Скоро поеха към театъра, отдалечен на шест-седем пресечки. Соли съвсем бе забравила, че всички изпълнители са травестити, нито пък си спомни този факт, когато се явиха пред погледа на зрителите — трупа снажни, изящни танцьори. Те плавно се носеха по сцената, тъй съвършено, вълнуващо и грациозно, сякаш някакви огромни птици кръжаха, събираха се на ята и се издигаха нависоко. Гледаше ги, загубила ума и дума, омаяна от тяхната прелест. Внезапно мелодията се смени. На подиума излязоха клоуните, черни като нощ, черни като собствениците и облечени във фантастични дългополи роби. Гърдите им бяха целите отрупани с най-бляскави украшения, а гласовете им едва чуто проплакваха в мним припадък: „О, не ме насилвай, мили господарю, не, не, не сега!“ Но те са мъже, мъже! — осъзна Соли тъкмо в тоя момент, превивайки се от неудържим смях. Щом Батикам свърши коронния си номер, един чудесен драматичен монолог, тя вече му бе станала запалена почитателка.

— Искам да се запозная с него — обърна се към Сан в антракта. — С актьора Батикам.

Върху лицето на гида се изписа онзи специфичен израз, който означаваше, че мисли по въпроса как да бъде уредено това, пък и как да спечели малко пари междувременно. Ала майорът, както винаги, беше нащрек. Скован като дърво, той съвсем леко помръдна глава и погледна към Сан Убатат. Другият веднага пребледня.

Ако намерението й нарушаваше добрия тон, гидът сигурно щеше да й даде знак или направо да й каже. Очевидно този надут офицер просто се опитваше да се налага, да я върже като някоя от „своите“ женички. Време бе да го постави на мястото му.

— Райга Теяйо — подзе тя. — Аз напълно разбирам, че сте получили заповед да ме държите под контрол. Но ако въпреки всичко давате нареждания на Сан или на мене, хубаво би било те да бъдат гласно изразени и обосновани. Няма да търпя да ме дирижират с намигвания или физиономии.

Настъпи продължително затишие, което наистина я изпълни с отмъстително задоволство. Не можа да види дали майорът е променил израза си; бледото осветление в театъра не позволяваше да се разгледа подробно лицето му със сипкавочерен цвят на кожата. Все пак в мълчанието му се почувства известно вцепенение. То идваше да й покаже, че го е накарала да се замисли. Най-сетне той промълви:

— Госпожице, аз съм натоварен със задължението да се грижа за вашата безопасност.

— Нима макилите представляват заплаха за мен? Има ли нещо нередно в това Пратеничката на Екумен да поздрави някой голям актьор на Уерел?

Отново пълна тишина и вцепенение.

— Не — отвърна Теяйо.

— В такъв случай бих желала да ме придружите до гримьорната след представлението. Трябва да поговоря с Батикам.

Последва кимване едва-едва. Хладен, сдържан жест, който издаваше поражение. „Едно на нула за мен!“ — рече си Соли и доволно се облегна назад, за да наблюдава цветните светлини, еротичните танци и странно затрогващата кратка драма, с която завърши вечерта. Беше някаква старинна поезия, трудна за разбиране, обаче артистите бяха така прекрасни, гласовете им — толкова нежни, че сама не усети как в очите й се появиха сълзи.

— Колко жалко, че тези макили винаги избират откъси от Аркамие — подхвърли Сан със самомнително набожно неодобрение. Той не бе ощастливен с висок ранг, дори на практика не притежаваше асети; но все пак се числеше към съсловието на собствениците. Като потомствен туалит му бе твърде приятно да го припомня от време на време. — Сцени от Инкарнациите 6 6 Тоест въплъщения (лат.). — Б.пр. на Туал сигурно щяха да бъдат много по-подходящи за отбраната публика тук.

— Убедена съм, че и вие ще се съгласите, райга — забеляза тя, изпитвайки задоволство от собствената си ирония.

— Съвсем не — отвърна той с такава безизразна учтивост, че в началото Соли даже не проумя какво е казал. После забрави за тая малка загадка в суматохата да си пробият път и да бъдат допуснати зад кулисите.