Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

И на мига си отговори: „Аз ги обичам. Обичам това необикновено, ярко слънце и късчетата луни, планините, издигнали се сякаш ледени стени, и хората с техните черни очи без бяло, подобни на животинските. Очи от обсидиан 5 5 Тъмно вулканично стъкло. — Б.ред. или нощна вода, мистични. Искам да ги опозная по-отблизо, да стигна до тях!“

Обаче трябваше да признае, че скапаняците от посолството бяха прави в едно — трудно е да си жена на Уерел. Жената нямаше място никъде. Е, Соли се движеше навсякъде сама и имаше високо положение, което противоречеше на изконните понятия тук. Само робините излизаха без придружител на улицата, срещаха се с непознати или извършваха обществен труд. Тя се държеше като асет, не като собственик. В същото време заемаше много важен пост — Пратеничка от космоса, а Гатай мечтаеше да го приемат за член на Екумен и внимаваше да не засегне с нищо неговите представители. Тъй че официалните лица, придворните и бизнесмените полагаха героични усилия да се отнасят добре с нея, сякаш е мъж.

Преструвката не бе никога пълна и често съвсем се проваляше. Горкият стар крал веднъж доста подробно я опипа, защото беше останал със смътното впечатление, че е една от прислужниците, с които спи. Когато в някаква дискусия си позволи да опонира на граф Гатуйо, той я изгледа с искреното изумление на човек, чул обувката си да говори. За него тя бе просто жена. Но, общо взето, отношението като към безполово същество се налагаше и й даваше възможност да работи с тях. Дори самата Соли започна да се вживява в тая роля и с помощта на Реуе си правеше дрехи, наподобяващи одеждите на господата в Гатай. Двете избягваха онова, което би могло да мине за специфично дамско. Слугинята се оказа експедитивна, интелигентна шивачка. Панталоните — светли, прилепнали по тялото, от тежко падаща материя — бяха удобни и й стояха чудесно; бродираните жакети бяха красиви и топли. Беше й много приятно да се облича в тях. Ала се усещаше като хермафродит с всички онези мъже, дето не можеха да я приемат такава, каквато е. Имаше потребност да си побъбри с жена.

Опита да се запознае с някои госпожи от собственическото съсловие, които не се показваха на публично място, посредством съпрузите им. Тогава се изпречи пред стена от любезност без никаква врата, та даже и пролука. „Каква възхитителна идея; непременно ще ви посетим, щом времето се оправи! Ще се чувствам твърде задължен, за мен ще бъде голяма чест, ако Пратеничката забавлява контеса Майойо и дъщерите ми, но моите глупавички провинциални момичета са толкоз стеснителни — сигурен съм, че разбирате. О, да, би било великолепно да се разходим в градината, само че не сега, преди да цъфнат лианите. Ще трябва да изчакаме до пролетта…“

Нямаше никой, с когото да поговори, абсолютно никой, докато не срещна макила Батикам.

Това определено бе събитие — пътуваща трупа от Вое Дайо. В тихата планинска столица на Гатай липсваха особени развлечения, ако се изключат храмовите танцьори (все мъже естествено) и блудкаво-сантименталните предавания по телевизията на Уерел. Соли упорито се бе мъчила да гледа част от тези сълзливи мелодрами с надеждата, че ще се пренесе за малко „у дома“, ала й беше трудно да издържа ония припадащи моми, залинели от любов. Техните избраници, надути глупаци, които всичките до един приличаха на майора, най-благородно намираха гибелта си в битка. Туал Милосърдната се навеждаше горе от облаците и им се усмихваше в предсмъртния час, леко вдигнала поглед, тъй че бялото на очите й да се покаже, което бе знак за висша божественост. Гостенката беше забелязала, че уерелианците избягват телевизионните емисии. Сега вече проумя защо. Но и приемите в двореца и празненствата в нейна чест бяха доста скучни — само с мъже, защото не пускаха робините да влизат в присъствието на Соли. А и не можеше да си позволи флирт дори с най-очарователния господин, понеже не биваше да им напомня, че са от силния пол . Това автоматично би ги подсетило, че е жена, която не се държи като истинска дама.

Животът бе напълно обеднял откъм всякакви забавления по времето, когато пристигна трупата на макилите.

Тя попита Сан (винаги разчиташе на него, що се отнася до етикета) дали ще наруши благоприличието, ако посети спектакъла. След известно колебание най-накрая той заяви по-сладникаво от обикновено, че би могла да отиде преоблечена в мъжки дрехи. „Знаете, че жените не се показват на публични места. Ех, понякога се случва твърде много да искат да се разтушат. Баронеса Аматай всяка година съпровождаше барон Аматай, издокарана в негови костюми; хората научиха това, обаче никой не възрази. За вас, една толкоз видна личност, няма да е проблем. Да, да, всичко ще бъде наред. Разбира се, аз ще ви придружа, райга също. Сякаш сме трима приятели, тръгнали на карнавал. Ха, ха!“