Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

Йос седна и му каза:

— Съжалявам, Губу, много, много съжалявам.

Щом й чу гласа, вождът тутакси се появи в стаята. Беше отишъл в кухнята. Държеше ръцете си мокри отпред и тя се чудеше защо не ги е избърсал.

— Добре ли е нашето гостенче? — кимна той.

— Трябва му още малко време да се успокои. Уплашил се е от пожара. Пък и непознатата къща. Те са… котките се привързват към дома. Не обичат да са на чуждо място.

Мислите й бяха объркани, жената не можеше да ги подреди и говореше несвързано.

— Значи е котарак?

— Да, петнист.

— Преди години босовете отглеждаха домашни животни — каза Аберкам. — Ние нямахме.

Това й прозвуча като обвинение.

— Те наистина са дошли от Уерел заедно с господарите. Но ние също.

След като изрече тези остри думи, тя си помисли, че сигурно той по-скоро е искал да се извини, задето не споделя нейната привързаност към четириногите питомци.

Вождът все още стоеше, отпуснал ръцете си непохватно.

— Прощавай — изкашля се. — Май трябва да се превържа.

Тогава Йос постепенно схвана какво има предвид Аберкам.

— Изгорил си се — потръпна.

— Не много. Не съм разбрал кога е станало.

— Чакай да видя — тя приближи и той обърна дланите нагоре. Върху лявата му ръка светеше жесток ален белег, разкъсал синкавата кожа около средния пръст, а в началото на палеца на другата зееше кървава дупка.

— Забелязах го едва когато отидох да се измия. Не съм усетил болка.

— Я да ти погледна темето — чак сега се досети Йос. Мъжът се наведе, за да й покаже сплъстената си, рошава, цялата покрита със сажди глава, на която се мъдреше голяма червеникаво-черна рана.

— О, Господи! — възкликна тя.

Огромният му нос и очите се подадоха изпод сивата коса и той измъчено се взря в нея.

— Знам само, че покривът се срути отгоре ми — промълви вождът.

— Какво е за теб един покрив! — разсмя се жената. — Има ли тук някакви парцали — помня, че оставих едни кухненски кърпи. Нещо за дезинфекция?

Тя говореше, докато почистваше раната му.

— Нямам представа как се постъпва при изгаряне, освен че мястото се промива и се оставя открито и сухо. Изглежда, ще трябва да се обадим в клиниката на Вайо. Утре мога да ида до селото.

— Все ми се струваше, че си докторка или сестра — каза той.

— Учителка съм!

— Обаче ме лекуваше, когато бях болен. Нали така?

— Тогава знаех какво ти е, но изобщо не разбирам от изгаряния. Непременно ще отскоча да позвъня. Ала не тази вечер.

— О, тази вечер не — съгласи се Аберкам. После сви юмруци и примигна от болка. — Мислех да направя нещо за ядене. Не подозирах, че тъй съм загазил с ръцете.

— Станало е, когато си измъквал Губу — забеляза Йос, сякаш това бе ясно от само себе си, и се разплака. — Покажи ми какво точно смяташе да приготвиш, аз ще го сложа — добави през сълзи.

— Съжалявам, че пожарът унищожи всичките ти вещи — каза той.

— Здраве да е. Повечето от дрехите си бях облякла — кимна жената, продължавайки да плаче. — Вътре нямаше почти нищо. Дори и храна. Само Аркамие . И онази книга за далечните други светове — представи си как страниците са почернели и са се сгърчили, докато стихията ги е поглъщала. — Една приятелка ми я изпрати от града. Тя не одобряваше, че съм дошла тук да се преструвам на светица. И беше права. Трябва да се върна. Въобще не биваше да идвам. Каква лъжкиня съм аз, пълна глупачка! Да крада! Да крада дъски, за да си стъкна хубав огън! Да ми е топло и весело! Вместо това подпалих къщата, всичко изгоря: имотът на Кеби, горкичкият ми котарак, ръцете ти… все благодарение на мен! Забравила бях, че пламтящите дървета хвърлят искри, коминът е бил пригоден за торф, просто бях забравила. Та аз вече нямам ум, паметта ми изневерява, станала съм стара лъжкиня! Аз безчестя Създателя, като се правя, че съм се обърнала към него, а пък не мога да се отрека от света. И ето че наруших хармонията му! Мечът поряза твоето тяло — Йос взе дланите му в своите и опря главата си о тях. — Сълзите са добри за дезинфекция — изхлипа тя. — О, толкова съжалявам, толкова съжалявам!

Неговите едри обгорели ръце спокойно се бяха отпуснали в нейните. Вождът се наведе и целуна косите й, галейки ги с устни и бузи.

— Аз ще ти кажа цялата Аркамие — обеща той. — Сега се успокой. Предлагам да хапнем нещо вкусно. Съвсем си се вкочанила от студ. Сигурно е от шока. Седни тук. Все някак ще сложа чайника да се сгрее.

Гостенката го послуша. Да, наистина й беше много хладно. Сгуши се по-близо до камината.