Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

През 61 година преди новата ера асетите в Соайесо, провинция Айу, успяват да отблъснат полицейско нападение от колонията Надами (Селскостопанска плантаторска корпорация). Това прераства в щурм срещу самата плантация. Наказателните поделения били атакувани и опожарени. Някои вождове от Надами внезапно отварят лагерите на бунтовниците; други се опитват да защитят уплашените господари във фамилната Къща. Една робиня отключва вратата на оръжейния склад — така за първи път в историята на Яйоуе голяма група от потиснати получава достъп до мощни оръжия. Последвало масово унищожение на собствениците, но то е частично обуздано: повечето от децата в Къщата и двайсет мъже и жени са качени на влак, който ги откарва в столицата. Ала никой възрастен роб, сражавал се против въстаниците, не е бил пощаден.

Скоро вълнението се разпространява в три съседни плантации. Всички племена се обединяват, побеждавайки силите на експлоататорите в бърза, ожесточена битка. Роби и крепостни от близките провинции се изсипват в Айу. Вождовете, стариците на лагерите и водачите на движението се срещат край Надами, за да обявят района за свободен.

Само след десет дни бомбени нападения и настъпление на войскови части смазват бунта. Заловените смелчаци били изтезавани и екзекутирани. Особено отмъщение сполетява град Соайесо. Оцелелите му жители (предимно малчугани и възрастни) биват изведени на улиците, а върху им пускат отново и отново товарни колички и вагонетки. Това било наречено „изравняване със земята“.

Победата на корпорацията се оказва лесна, но в друго имение също пламва сблъсък, тук убиват семейството на собственик, там избухва стачка на крепостници — навсякъде по света бунтовете не стихват.

Множество атаки над плантаторските складове и милиционерски бараки завършват с успех. Така въстаниците се снабдяват с оръжия, после се научават как да използват бомби и мини. В джунглите, из обширните блата те са имали предимството да връхлитат от засада. Става ясно, че властта се нуждае от повече подкрепления. Тогава докарват наемници от по-бедните народи на Уерел, ала не всички от тях са били верни и ефективни в боя. Корпорациите скоро успяват да убедят Вое Дайо да защити личните си интереси, като предостави обучени части на господарите от Яйоуе. Отначало правителството се съгласява неохотно, обаче 23 години подир Надами решава да потуши бунтовете веднъж завинаги. За целта изпраща 45-хилядна армия. Това са все вайоти (представители на наследствена военна прослойка) и даже собственици доброволци. Положението се обостря в значителна степен.

По-късно, към края на конфликта, на третата планета са убити 300 000 уерелиански войници — разбира се, предимно от Вое Дайо и най-вече вайоти.

Картелите започват да си оттеглят хората от Яйоуе, така че при последните боеве там не е имало почти никакви собственици освен онези с пагони.

По време на трийсетгодишната борба за освобождение някои вождове и мнозина роби вземат страната на господарите, които им обещават гаранции за живота, възнаграждения и им раздават оръжие. Но дори тогава са се водили битки между враждуващите племена. След като корпорациите и армията биват отблъснати, местната война се разгаря навсякъде из Великия континент. Никакво централно управление не е могло да се наложи, докато Световната партия на Аберкам, която побеждава Партията на свободата в редица райони, изглежда почти пред прага да насрочи избирането на планетарен съвет. Ала скоро след това аберкамци се разпадат внезапно поради обвинения в корупция. Представителите на Екумен, поканени тук от Партията на свободата през заключителната фаза на сблъсъка, подкрепят именно тази групировка.

Първите избори, организирани от нея, утвърждават младата Конституция върху твърде нестабилна основа. На жените не се разрешава да гласуват, много вотове се изпращат само от вождовете, а някои стари йерархически структури биват запазени и узаконени. Настъпват още няколко ожесточени междуплеменни битки, периоди на вълнения и протести, докато обществото на Яйоуе най-после се консолидира. Планетата се присъединява към Екумените в година 11 от Освобождението (19 преди новата ера) и първият посланик идва по същото време.

Малко по-късно са приети важни поправки в Конституцията, които осигуряват на всички хора над 18 години тайно гласуване и им гарантират равни избирателни права.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6245