Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

При отсъствието на съответни насекоми растенията са снабдени с различни приспособления, за да използват вятъра и дъжда за опрашване и размножаване: експлозивни семена, крилати люспи, семенници, които умеят да се носят по въздуха на стотици мили, водоустойчиви спори, „зариващи се“ или пък „плуващи“ кълнове, лиани, ресници и така нататък.

Топлите, относително плитки морета и обширните тресавища край тях дават живот на най-разнообразни неподвижни и мобилни растения от рода на планктон, водорасли, солени треви; представители на коралите и гъбите (те образуват постоянни отлагания предимно от силиций); уникални форми като „плувците“ и „гледците“. Грамадните площи, покрити с водни кринове, били експлоатирани от корпорациите толкова хищно, че само за трийсет години този вид изчезнал от планетата.

Необмисленият внос на растителни и животински екземпляри унищожава или изтласква около 3/5 от местните обитатели, към което се добавят замърсяването на природната среда плюс пораженията от войните. Собствениците пренасят тук елени, бързи кучета, котки и коне, за да ловуват. Елените заякват и изтребват голяма част от туземната фауна. Но повечето чужди животни с течение на времето загиват. Онези гости, които успяват да се съхранят на Яйоуе, са следните:

птици (домашни породи, отглеждани заради месото и яйцата им; пойните биват разпродадени и само малко съумяват да се адаптират и оцелеят);

кучета лисичари и петнисти котки;

едър рогат добитък (питомен, в запуснатите райони — подивял);

елени (диви, наречени блатни, защото са се приспособили да живеят сред тресавищата);

ловни котки (редки, също диви, обитават из мочурите).

Пускането на някои видове риба в реките се оказва гибелно за местния растителен живот, а пък оцелелите пасажи биват отровени. Всички опити да се завъдят разни риби в океаните остават безуспешни.

Конете са поголовно изклани по време на Освободителната война като символични притежания на собствениците.

Първите космически ракети на Уерел достигат Яйоуе през 365 година преди новата ера. Пришълците започват активно разпределение и оползотворяване на природните богатства. Минната корпорация, собственост изцяло на инвеститори от Вое Дайо, получава пълни права за разработка на всички находища. В рамките на четвърт столетие по-големите и ефективни кораби правят този отрасъл още по-производителен, а фирмата се заема редовно да прехвърля роби до Яйоуе и руди и минерали до Уерел.

Втората силна компания, която се учредява, е за използване на горската дървесина. Тя предприема хаотична сеч и превозва свежия материал, при положение че промишленото и демографско нашествие и без това драстично намалява лесовете.

Експлоатацията на океаните става огромна индустрия към края на първия век и Корабната корпорация на Яйоуе обира водните кринове с грамадни печалби. Щом този източник за обогатяване изчезва, вниманието се насочва към преработката на други морски видове, особено маслодайното водорасло келп.

През началния период т.нар. Плантаторска корпорация вече системно отглежда внесени зърнени култури, овошки и местни растения като например тръстиката ое, плода пини. Топлият умерен климат в повечето земи плюс отсъствието на насекоми и хищни животни (поддържано чрез строга карантина) позволяват внушително развитие на селскостопанското производство.

Четирите големи корпорации налагат абсолютен контрол върху съответните отрасли, макар през годините да са се водили много борби (със средствата на закона или юмрука) за спорни права при експлоатацията на дадена област. Никаква конкурентна компания не е успяла да разбие диктата на четворката, която имала пълна и активна подкрепа — военна, политическа, научна — от правителството на Вое Дайо. Всъщност то се оказва най-облагодетелствано от печалбата тук. Основните инвестиции за третата планета се дават винаги от държавния апарат и капиталистите. Могъща сила още от самото начало на колонизацията, след 300 години Вое Дайо се превръща в най-богатата страна на Уерел, установила безусловна хегемония над всички останали. Властта й над корпорациите обаче е просто формална. Тя е принудена да преговаря с тях като със суверенни партньори.

През първия век в колонията се транспортират само мъже, а четворката държи пълен монопол при превозването им посредством Интерпланетарен картел. По онова време преобладават работници от по-бедните нации на Уерел; по-късно доходоносно става възпроизводството на роби за пазара в Яйоуе и повечето асети биват изпращани от Бамбур, Четирийсетте държави и Вое Дайо.