Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

За евнусите имало отделни постройки до външната стена, снабдени с наблюдателен пост. Те изпълнявали служба на шефове — посредници между стариците и трудовите босове (роднини на господарите или наемни гареоти, заети да надзирават работещите асети). Самите босове разполагали с квартири извън лагера.

Семейството на собствениците и техните подчинени живеели в Къщата. Този термин включвал всички сгради, жилищата за помощния персонал, животинските обори, но по-специално големия дом на фамилията. В традиционните комплекси мъжкото крило (азаде) и женското (беца) били строго разделени. Степента, в която се ограничавали правата на жените, зависела от богатството, влиянието и обществения престиж, които имало семейството. Съпругите на гареотите притежавали значителни привилегии — можели да се движат свободно и да упражняват своя професия, докато дамите от заможни и изтъкнати родове били държани затворени вкъщи или излизали само в градината, опасана от стени, ала никога без многоброен мъжки ескорт.

Някои робини се приютявали в женското крило като домашна прислуга и за да бъдат употребявани от мъжете; другаде използвали за целта евнуси.

Във фабриките, мелниците, мините и т.н. лагерната система действала с известни модификации. Там, където съществувало разделение на труда, мъжките колонии били управлявани от наети гареоти, а пък в женските стариците се грижели за реда. Робите, продадени в неволя, изкарвали средно около 28 години. При този краткотраен живот на асетите през ранния период на колонизацията някои собственици създават кооперативни лагери за човешко възпроизводство. Жените в тях били държани, за да зачеват редовно, като вършели по-лека работа. Част от тия разплоднички раждали дете всяка година в продължение на близо четвърт век.

На Уерел всички „тебешири“ са били лично притежание. (Корпорациите на Яйоуе променят тази схема — всъщност те разполагали с роби, които нямат лични господари.)

В градовете на света Уерел асетите обикновено живеели като домашни работници при своите покровители. През последното хилядолетие нормална практика става богаташите да дават под наем излишните им хора във фабриките за квалифициран или неквалифициран труд. Компаниите ги използвали според нуждите си и плащали процент от печалбата. Един собственик можел да се издържа, ако пусне под аренда дори само двама обучени асети. Така наемниците (мъже и жени) оформят най-многобройната група от подчинени в големите градове и в част от по-малките. Те населявали общежития — просторни къщи, разделени на апартаменти, чиито босове били гареоти. Тук трябвало да се спазва вечерен час и се водел отчет при излизане и влизане.

(Нека да подчертаем разликата между наемниците от Уерел и крепостните яйоуейци. Последните са роби, които дължат на своя патрон десятък или друга такса от печалбата на самостоятелно избрана от тях работа. Това се наричало „свободен данък“. Една от първоначалните цели на Хаме , нелегална организация на потиснатите във Вое Дайо, била да въведе същия принцип на Уерел.)

Повечето открити комплекси и всички градски домове били обособени на азаде и беца, но някои господари и компании позволявали на техните асети да живеят по двойки, макар да им забранявали да сключват брак. Собствениците имали право да ги разлъчат винаги, когато пожелаят. Покровителят на майката автоматично притежавал децата на всяка такава двойка.

В традиционния лагер хетеросексуалните сношения били строго контролирани. Онези, които се осмелявали „да прескочат рова“, го правели с риск да бъдат убити. Идеалният мит на собственичеството е разделението на двата пола, а босовете трябвало да ръководят селективно възпроизводството, като избрани мъже служели за оплождане през определени оптимални интервали. Така се получавал необходимият брой деца роби. Родилките били заети с тежък труд, за да се избягнат нежеланият прираст и ежегодната им бременност.

Ако попаднели на благосклонни господари, жените и евнусите често са можели да предпазят момичетата от изнасилване и дори да помогнат за някои връзки по любов. Но по-трайните контакти обикновено се предотвратявали от собствениците или стариците и никаква форма на брак между асети не била допустима от закона на Уерел.

Почитанието на Туал — богиня-майка, олицетворяваща хармонията и прошката — е официалната религия на Вое Дайо. Във философски смисъл Мадона Туал представлява въплъщение на Творящия Дух, Ама Творящия. В исторически план тя е смес от множество локални и природни божества и в някои местни традиции често се разпада отново. Ако говорим за националния аспект, налагането на тази вяра е свързано със стремежа на Вое Дайо към хегемония над останалите страни, макар по произход самата религия да не е склонна да се натрапва по агресивен начин. Нейните свещеници могат и наистина притежават високи държавни постове.