Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

— Трябва да вечеряме, а готвачката си е отишла. Мислех да те поканя на ресторант, но забравих.

Заведе ме в кухнята. Там намерихме студен ориз, салата и вино. След като се нахранихме, Хавжива ме погледна през скромната маса и пак сведе очи. Колебанието му ме накара да не говоря нищо. След доста време каза:

— О, Ракам! Ще ми позволиш ли да те любя?

— И аз искам да те любя — промълвих. — Никога никого не съм любила. Никого.

Той се изправи усмихнат и ме хвана за лакътя. Изкачихме се заедно по стълбите, отминавайки онова, което преди години е било вход към мъжката част на къщата.

— Живея в беца — обясни Йехедархед. — В харема. Настаних се откъм женската страна. Хубава гледка се открива оттам…

Влязохме в стаята на звездния гост. Той спря пред мен, после отмести поглед встрани. Толкова бях уплашена, тъй смутена, че имах чувството — не мога да се доближа до него, нито да го докосна. Направих усилие да пристъпя. Вдигнах длан и едва погалих лицето му, белезите до окото и на устната; накрая обвих ръце около шията му. Вече можех да го прегърна силно, много силно.

Някъде посред нощ, както лежахме притиснати и почти задрямали, аз го попитах:

— Спал ли си с доктор Йерон?

Почувствах, че Хавжива се засмя, леко, нежно се засмя; усетих го по корема му, който се допираше в моя.

— Не. С никой друг на Яйоуе, освен с теб. А ти с никого на Яйоуе, освен с мен. И двамата сме девствени тук, в този свят… Ракам, араха …

Той облегна глава в трапчинката на рамото ми, пошепна нещо на някакъв чужд език и се унесе. Спеше тихо, дълбоко.

По-късно същата година отидох в университета. Оказа се, че отговарям на изискванията за оня период. Оттогава работя там като преподавател по история и редактор в издателството.

Верен на обещанието си, Хавжива бе постоянно или поне през повечето време наблизо.

Добавките към Конституцията бяха приети чрез тайно гласуване в осемнайсетата година от Освобождението. За събитията, довели до победата ни, и онези, които я последваха, можете да прочетете в тритомната „ История на Яйоуе “, публикувана от Университетското издателство. Ето че сега разказах всичко, за което бях помолена да свидетелствам. Завършвам го, както завършват доста повести, със събирането на двама души. Какво са любовта и желанието на един мъж, на една жена пред промените в два свята, върху фона на големите революции, развихрили се по времето на отделни съдби, върху фона на надеждата и несвършващата жестокост на човешкия род? Нещо съвсем дребно. Но ключът също е много малък в сравнение с вратата, която отключва. Ала ако го загубиш, тя може би никога няма да се отвори. В нашите тела започваме да губим или да придобиваме своята свобода, в нашите тела приемаме или слагаме край на своето робство. Затова написах тази книга — за моя приятел, с когото живях и ще умра свободна.

Слънчевата система Уерел-Яйоуе се състои от 16 планети, които обикалят около жълто-бяла звезда (RK-tamo-5544-34). Живот се е развил на третата, четвъртата и петата планета. Петата, която на езика на Вое Дайо се нарича Ракули, е обитавана само от безгръбначни същества, издръжливи на сухи студове, и не е била експлоатирана, нито колонизирана. Третата и четвъртата, съответно Яйоуе и Уерел, са в границите на хейнските атмосферни норми, гравитация, климат и т.н. Светът Уерел е бил заселен в края на Великата експанзия от Хейн, тоест през последните милион години. Изглежда, че местна фауна е нямало, понеже всички жизнени форми, които се наблюдават там, са от външен произход, включително и част от растенията. На Яйоуе не е имало животни до колонизацията й от уерелианците през 365 година преди новата ера 14 14 Според Екумените тяхната 2102 година се приема за начало на новата ера. — Б.авт. .

Четвъртата планета спрямо централната звезда на тази система притежава седем малки спътника. Преобладаващият климат е умерен, с големи студове на полюсите. Флората й е предимно туземна, а фауната — от хейнски образци, съзнателно видоизменени, за да се получи симбиоза с местната растителност, и по-нататък преобразувани в процеса на генетично приспособяване. Съответната адаптация при хората включва цианинов цвят на кожата (от черен до блед със синкав оттенък) и очи без бяло — явно и двете особености са свързани със слънчевия радиационен спектър.