Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

През 4000–3500 година преди новата ера агресивни, неуседнали чернокожи племена южно от екватора на единствения голям континент (мястото, където сега живее техният народ) осъществяват нашествия и покоряват по-светлите хора от севера. Тези завоеватели установяват робовладелска система, закрепена върху различията в цвета на кожата.

Вое Дайо е най-многобройната и най-богата нация на планетата — всички останали народи от двете полукълба са васални държави-сателити или материално зависими от нея. В продължение на 30 века воедайанската икономика е била основана на капитализъм и робство. Общо взето, подобна хегемония позволява да се представи Уерел като единно общество. И понеже то се променя бързо, описанието му трябва да се разглежда в минало време.

Класи : господари ( собственици или гареоти ) и роби ( асети ). Всеки човек без изключение принадлежи към класата на своята майка.

Цветът на тялото варира от синьо-черно, синкаво и сиво-бежово до почти бяло. (Албинизмът засяга само косата и очите, когато са тъмни.) В идеалния случай и теоретично класата се определяла така: господарите са черни, а пък робите — бели. Но на практика мнозина богаташи са чернокожи, всъщност преобладават тъмнокожите: някои асети са черни, по-голямата част имат бежова окраска, други са бели.

Собственици се наричат мъжете, жените и децата.

Думата собственик означавала или класата като цяло, или индивид (семейство) с повече от двама роби.

Онзи, който притежава само един-двама асети или никакви, е безимотен собственик — тоест гареот .

Вайотът е член на наследствената военна каста на господарите; чиновете тук са райга, задио, ога . Вайотите почти винаги са участвали във войската. Семействата им също принадлежат към управляващата върхушка.

Жените собственици формират подкласа или по-низша прослойка. Всяка нейна представителка е законно притежание на мъжа (бащата, чичото, брата, съпруга, сина или охраняващия). Повечето изследователи твърдят, че половото разделение в обществото на Уерел е не по-малко съществено от социалното, но не толкова явно, тъй като преминава през него — например собственичките се смятат за по-високостоящи от всички асети. И понеже господарските жени се явяват нечия собственост, те не са можели да владеят имоти (включително хора), обаче са имали право да се разпореждат с тях.

Асетите са роби, робини и деца. Пейоративни 15 15 С подчертано отрицателна оценка. — Б.ред. обръщения: калтаци, тебешири, бели.

Лулите са трудещи се, управлявани от един човек или семейство. Всички роби на планетата Уерел са лули, с изключение на макилите и асетите войници . Те били продавани на Корпорацията по развлеченията или армията и притежавани от тези институции.

Евнусите са слуги, приели да бъдат кастрирани (в повечето случаи доброволно, в зависимост от възрастта и т.н.), за да се сдобият с обществен статус и привилегии. Историците на Уерел споменават за някои евнуси, които са се издигнали до голямо влияние в различните правителства; мнозина са заемали важни постове в администрацията. Босовете на женската част в лагера винаги са били такива кастрати.

До миналия век актът на освобождаване е бил изключително самотно явление, ограничило се с няколко легендарни случая на роби, чиято възвишена преданост и добродетели са накарали техните господари да им подарят най-скъпоценното благо. Когато на Яйоуе започва революционната война, подобна практика става все по-честа на Уерел, вдъхновявана от Общността — сдружение от имотни хора, които пропагандират премахването на робството. Освободеният асет законно има ранг на гареот, макар че другите рядко се отнасят по този начин към него.

По време на Освобождението пропорцията между асети и собственици във Вое Дайо е била 7:1. (При положение, че половината от господарите са били гареоти.) В по-бедните държави това съотношение е по-ниско или обратно; в екваториалните райони то е 1:5. Като цяло на един уерелиански собственик се падат трима роби.

По традиция в провинцията (из разните имения, ферми и плантации) асетите живеели в лагер, целия обграден със стена и с една-единствена врата. Лагерът бил разделен на две от ров, минаващ успоредно на зида, в който се намирал входът. Страната откъм вратата се наричала портална и била мъжката част, а вътрешната половина — женска. Децата растели в нея; когато момчетата станели на 8–10 годинки, ги изпращали оттатък. Робините обитавали колиби. Майки и дъщери, сестри или приятелки обикновено споделяли общ покрив — от две до четири жени заедно с потомството си. Мъжете и малчуганите населявали бараки откъм портала, известни като общежитията. Хората, които не ходели на работа, поддържали зеленчукови градини в колонията. По-възрастните готвели храна, стариците пък управлявали местния живот.