През същия период населението нараства до 40 000 души от класата на собствениците (80 процента мъже) и около 800 000 роби (всички без изключение от силния пол).
Установени били няколко експериментални емигрантски градове — селища на гареоти, заети предимно с преработка на хранителни стоки и с услуги. Първоначално тези центрове се приемат добре, но после са премахнати от корпорациите, които принуждават правителството на Вое Дайо да ограничи износа само до техни служители. Заселниците биват върнати обратно и дейността им се поема от робите. Така „средната класа“ в света Яйоуе се състои от полунезависими (крепостни) хора, а не от гареоти и наемници, както на Уерел.
Цените на асетите се покачват все повече, защото минните и селскостопански предприятия унищожават човешкия живот — например един рудничар през първия век обикновено е имал около пет трудоспособни години. Личните собственици започват тайно да внасят жени за сексуални и домашни прислужници. Поставени на такъв натиск, корпорациите променят регламента и вече допускат присъствието на робини (238 преди новата ера).
Отначало те са били възприемани като разплоден добитък и живеели само в лагерите към плантациите. Но щом става очевидно, че могат да бъдат използвани за всякаква дейност, това ограничение отпада на повечето места. Жените обаче е трябвало да се приспособят към установената от цял век обществена система на робите мъже, в която са се внедрили като по-низши същества.
Понеже освобождаването чрез акт не е било позволено, с нарастване на населението се получава излишък от хора, а статусът на крепостника добива извънредна популярност. Той си намира наемна или независима работа и плаща „свободен данък“. Обикновено дължи на една или няколко корпорации месечно (годишно) някаква сума — да речем, 50 процента. Това е таксата му за правото да се труди отделно. Мнозина се устройват като изполичари, продавачи, мелничари и в сферата на обслужването. През третия век от колониалното иго в градовете вече се създава класата на крепостните.
Към края на този период, когато демографският ръст започва да спада, цялото население на Яйоуе наброява 450 милиона; съотношението между собственици и асети е по-малко от 1:100. Половината от робите са именно крепостници. Двайсет години след Освобождението там пак живеят толкова хора, всички волни.
В колониите мъжкото съсловие, което се е формирало първо, налага своя модел върху структурата на робската система. Трудовите ядра отрано се развиват в социални групи, наричани общини, а те пък — в племена, всяко от които със собствена обособена йерархия. Членовете й са подчинени на вожда, боса, господаря, корпорацията. Властолюбието, скъперничеството, конкуренцията, хомосексуалните привилегии и приемствеността във властта са установени и често пъти превръщани в твърда норма. Човек е можел да разчита на някаква сигурност единствено като част от племето при съблюдаване на неговите правила. Асети, продадени от техните общности на други места, нерядко е трябвало да служат вместо роби на робите в продължение на години, преди да ги приемат за членове на колектива.
Когато докарват жени, те стават собственост както на четирите картела, така и на съответните общини. Тази практика е поощрявана, за да се създаде двоен контрол.
Всеки опит за бунт — при положение че липсвала възможност да бъде организиран върху по-широка основа — бил смазван винаги с крайна жестокост, понеже корпорациите са притежавали несравнимо по-добро въоръжение. Вождовете влизали в споразумения с босовете, които, работейки за интереса на собствениците, се възползвали от съперничествата между племената и борбите за власт вътре в тях. Те поддържали пълно ембарго над „идеологията“, под което се разбирало образование и информация от всякакъв род извън границите на местната колония. В повечето лагери чак до края на II век грамотността се е смятала за престъпление. Асет, заловен да чете, бивал ослепяван, като му капвали киселина в очите или му ги изваждали. Ако хванели някого, че слуша радио или пък има извод към телеканала, го оглушавали чрез електрически шок в тъпанчетата. Списъците на подобни наказания били дълги и подробни.
След двеста години, когато робското население набъбва и в много плантации се появява излишна работна ръка, започват постепенно да изтичат мъже и жени към отрасловите ивици , развивани от крепостници. Всъщност това става своего рода система. С течение на десетилетията въпросните зони укрепват и се превръщат в градчета, а градчетата — в големи центрове, обитавани предимно от крепостни.
Читать дальше