Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

Здесь есть возможность читать онлайн «Урсула Гуин - Четири пътя към прошката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Четири пътя към прошката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Четири пътя към прошката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Истории, изпълнени с предателства, атентати, любов и омраза на фона на митичната планета Хейн… Необичайна композиция, космически пътешествия, запомнящи се женски образи. Всичко това — озарено от неповторимия стил на авторката, прочула се с „Лявата ръка на мрака“ и „Магьосникът от Землемория“.
С най-новата си книга от знаменития хейнски цикъл Урсула Ле Гуин пак доказва, че е първата дама на съвременната фантастика!
„Четири пътя към прошката“ е отличена с престижните американски награди „Теодор Стърджън“ и „Локус“. Замисълът на Ле Гуин властно увлича след себе си читателя, потопявайки го във вълшебни светове.
Джон Ъпдайк

Четири пътя към прошката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Четири пътя към прошката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

През същия период населението нараства до 40 000 души от класата на собствениците (80 процента мъже) и около 800 000 роби (всички без изключение от силния пол).

Установени били няколко експериментални емигрантски градове — селища на гареоти, заети предимно с преработка на хранителни стоки и с услуги. Първоначално тези центрове се приемат добре, но после са премахнати от корпорациите, които принуждават правителството на Вое Дайо да ограничи износа само до техни служители. Заселниците биват върнати обратно и дейността им се поема от робите. Така „средната класа“ в света Яйоуе се състои от полунезависими (крепостни) хора, а не от гареоти и наемници, както на Уерел.

Цените на асетите се покачват все повече, защото минните и селскостопански предприятия унищожават човешкия живот — например един рудничар през първия век обикновено е имал около пет трудоспособни години. Личните собственици започват тайно да внасят жени за сексуални и домашни прислужници. Поставени на такъв натиск, корпорациите променят регламента и вече допускат присъствието на робини (238 преди новата ера).

Отначало те са били възприемани като разплоден добитък и живеели само в лагерите към плантациите. Но щом става очевидно, че могат да бъдат използвани за всякаква дейност, това ограничение отпада на повечето места. Жените обаче е трябвало да се приспособят към установената от цял век обществена система на робите мъже, в която са се внедрили като по-низши същества.

Понеже освобождаването чрез акт не е било позволено, с нарастване на населението се получава излишък от хора, а статусът на крепостника добива извънредна популярност. Той си намира наемна или независима работа и плаща „свободен данък“. Обикновено дължи на една или няколко корпорации месечно (годишно) някаква сума — да речем, 50 процента. Това е таксата му за правото да се труди отделно. Мнозина се устройват като изполичари, продавачи, мелничари и в сферата на обслужването. През третия век от колониалното иго в градовете вече се създава класата на крепостните.

Към края на този период, когато демографският ръст започва да спада, цялото население на Яйоуе наброява 450 милиона; съотношението между собственици и асети е по-малко от 1:100. Половината от робите са именно крепостници. Двайсет години след Освобождението там пак живеят толкова хора, всички волни.

В колониите мъжкото съсловие, което се е формирало първо, налага своя модел върху структурата на робската система. Трудовите ядра отрано се развиват в социални групи, наричани общини, а те пък — в племена, всяко от които със собствена обособена йерархия. Членовете й са подчинени на вожда, боса, господаря, корпорацията. Властолюбието, скъперничеството, конкуренцията, хомосексуалните привилегии и приемствеността във властта са установени и често пъти превръщани в твърда норма. Човек е можел да разчита на някаква сигурност единствено като част от племето при съблюдаване на неговите правила. Асети, продадени от техните общности на други места, нерядко е трябвало да служат вместо роби на робите в продължение на години, преди да ги приемат за членове на колектива.

Когато докарват жени, те стават собственост както на четирите картела, така и на съответните общини. Тази практика е поощрявана, за да се създаде двоен контрол.

Всеки опит за бунт — при положение че липсвала възможност да бъде организиран върху по-широка основа — бил смазван винаги с крайна жестокост, понеже корпорациите са притежавали несравнимо по-добро въоръжение. Вождовете влизали в споразумения с босовете, които, работейки за интереса на собствениците, се възползвали от съперничествата между племената и борбите за власт вътре в тях. Те поддържали пълно ембарго над „идеологията“, под което се разбирало образование и информация от всякакъв род извън границите на местната колония. В повечето лагери чак до края на II век грамотността се е смятала за престъпление. Асет, заловен да чете, бивал ослепяван, като му капвали киселина в очите или му ги изваждали. Ако хванели някого, че слуша радио или пък има извод към телеканала, го оглушавали чрез електрически шок в тъпанчетата. Списъците на подобни наказания били дълги и подробни.

След двеста години, когато робското население набъбва и в много плантации се появява излишна работна ръка, започват постепенно да изтичат мъже и жени към отрасловите ивици , развивани от крепостници. Всъщност това става своего рода система. С течение на десетилетията въпросните зони укрепват и се превръщат в градчета, а градчетата — в големи центрове, обитавани предимно от крепостни.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Четири пътя към прошката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Четири пътя към прошката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Четири пътя към прошката»

Обсуждение, отзывы о книге «Четири пътя към прошката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x