Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

Макар че лошите пророци сред собствениците изтъкват все по-растящата независимост на тези селища („асетвили“, „белогради“, дори „калнибърг“, както ги наричали), виждайки в тях една ясно очертаваща се заплаха, четворката продължава да смята, че съществува сигурен контрол. Не се позволява строителството на по-масивни сгради, нито укрепления от какъвто и да било характер. Притежанието на оръжие се е наказвало с изкормяне. Робите, разбира се, нямали достъп до никакви летателни средства и т.н.

Все пак „идеологията“ била позната в града. В края на втория век от колониалното иго корпорациите (при цялото цензуриране, филтриране и изопачаване на информацията) дават формално разрешение потомците на крепостните и някои деца от племената да се образоват до 14-годишна възраст. Позволява се робските общини да създават свои училища и да им продават учебници плюс други материали. Скоро картелите пускат новинарска и забавна програма по телеканалите за градовете. Грамотните работници започват да се ценят, а ограниченията на племенната структура изпъкват все по-очевидни. Закостеняло консервативни, мнозина вождове и босове не са можели, нито желаели да променят отделни практики във време, когато унищожението на природните богатства изисква радикален поврат в целите. Хората проумяват, че Яйоуе няма да дава повече печалба, ако се изчерпват докрай рудните й находища, съсичат се горите или пък разчитат на еднотипни насаждения.

Предстояло развитието на комплексни индустрии, модерни технологии и търсене на нови подходи в методиката.

През последните години от третия век, когато вече е невъзможно да се изнасят суровини, робският труд претърпява метаморфоза. Появява се разпределение на усилията със съзнателната цел не само да се ускори и поевтини производството, но също така работникът да остане невеж спрямо цялостния процес. Младата манифактурна промишленост била ръководена от корпорацията, в чието название отпадат думите „за използване на горската дървесина“. Тя бързо задминава предишните гиганти в областта на минодобива и селското стопанство, като жъне големи печалби при продажбата на масово тиражирани стоки на по-бедните народи от Уерел.

Далеч повече обществени брожения е имало във фабриките и заводските кръгове, отколкото в племенните колонии. Специалистите към четворката приписват това на увеличения брой „неподвластни“ крепостни и мнозина проповядват ликвидиране на училищата, разрушаване на градовете и възстановяване на затворените лагери за всички роби. Корпоративната градска милиция (гареоти, наети и докарани от света Уерел, плюс полиция от невъоръжено крепостничество) се разраства и превръща в нещо като значителна редовна армия. Нека подчертаем, че милиционерите са били всъщност доста сериозно въоръжени. Опитите за протест се съсредоточават предимно около предприятията, възприели разделението на труда. Асетите, които били в състояние да понесат много тежести, ако виждат разум в онова, което вършат, намират промяната за отвратителна, макар че условията на работа в известен смисъл биват подобрени.

И все пак Освободителното движение започва не от градовете, а именно в затънтените колонии.

Въстанието се заражда от женските организации в лагерите на Великия континент. Те се съюзяват за отпор срещу ритуалното изнасилване на момичетата, почти деца, и с искания за нови закони, които да забраняват сексуалното поробване от мъжете асети, груповите оргии, боя и убийството на жени. Както е известно, за това не са съществували никакви наказания.

Започват действията си първо чрез просвета сред своите съплеменнички и дечурлигата; после се борят за пропорционално участие в местните съвети, съставени само от мъже. Тези организации, наречени женски клубове, се разпространяват и на двата материка през третото столетие. Клубовете вдъхновяват толкова много робини да се преселят из градовете, че в картелите най-сетне надават ухо за оплакванията на вождовете и босовете. Споменатите шефове получават окуражение „да идат там и да си върнат фустите обратно“.

Тия набези, често водени от полицията на лагерите и подпомагани от корпоративната милиция, се провеждали понякога с нечувана бруталност. Градските крепостни, несвикнали с такова насилие, гневно реагират. От своя страна тукашните роби се присъединяват към преселничките, за да ги бранят и да се бият заедно с тях.