Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

Това признание можеше да се нарече първо действие на драмата. Второто бе следващата седмица. Започна с телефонно обаждане на доктор Джон Стилингфлийт.

Той заговори с удивителна липса на учтивост:

— Ти ли си, Поаро, старо магаре? Тук е Стилингфлийт.

— Да, приятелю. Какво има?

— Обаждам ти се от „Нортуей Хаус“, къщата на Бенедикт Фарли.

— Така ли? Как е господин Фарли?

— Фарли е мъртъв. Застрелял се е днес следобед. — Последва пауза и накрая се чу приглушеното „да“ на Поаро. — Забелязвам, че не си безумно изненадан. Да не би да знаеш нещо?

— Защо мислиш така?

— Е, не е брилянтна дедукция, нито телепатия, нито нещо подобно. Намерихме писмо от Фарли, с което ти е определил среща преди седмица.

— Разбирам.

— Тук си имаме един опърничав инспектор. Знаеш ли, човек трябва да внимава, когато някой от тези милионери си пръска черепа. Та инспекторът се чуди дали не можеш да хвърлиш светлина върху случая. Ако е така, може би ще е добре да дойдеш.

— Идвам веднага.

— Чудесно, стари приятелю. Забъркал се е в някаква мръсничка история, а?

Детективът само повтори, че веднага идва.

— Не искаш да издаваш тайни по телефона, а? Напълно си прав. Чакаме те.

Четвърт час по-късно Поаро седеше в библиотеката, дълга стая с нисък таван на приземния етаж от задната страна на „Нортуей Хаус“. В помещението имаше пет души. Инспектор Барнет, доктор Стилингфлийт, госпожа Фарли, вдовицата на милионера, Джоана Фарли, единствената му дъщеря, и Хюго Корнуорти, личният му секретар.

Инспектор Барнет приличаше на военен. Лицето му беше безизразно. Доктор Стилингфлийт, чийто професионални маниери бяха съвършено различни от начина му на говорене по телефона, бе висок млад човек на около трийсет с продълговато лице. Госпожа Фарли, очевидно много по-млада от съпруга си, бе красива тъмнокоса жена. Устните й бяха стиснати, а черните й очи с нищо не издаваха какво изживява. Изглежда се владееше добре. Джоана Фарли имаше руса коса, а лицето й бе изпъстрено с лунички. Профилът й ясно показваше, че го е наследила от баща си. Очите й излъчваха интелигентност и закачливост. Хюго Корнуорти бе красив младеж, много спретнато облечен. Изглеждаше умен и делови.

След разменените поздрави и представяния кратко и ясно Поаро разказа за посещението си и за споделеното от Бенедикт Фарли. Не можеше да се оплаче, че не е предизвикал интерес.

— Това е най-необикновената история, която някога съм чувал! — възкликна инспекторът. — Сън, а? Вие знаете ли нещо, госпожо Фарли?

Тя кимна и каза:

— Споменавал ми е за него. Този сън много го разстройваше. Аз… казах му, че е от лошо храносмилане. Сигурно знаете, че се хранеше по странен начин. Предложих му да повикаме доктор Стилингфлийт.

— Не се е обръщал към мен — поклати глава младият лекар. — От разказа на мосю Поаро разбирам, че е ходил на Харли Стрийт.

— Бих искал да чуя мнението ви по този въпрос, докторе — обърна се към него Поаро. — Господин Фарли каза, че се е консултирал с трима специалисти. Какво мислите за версиите, които са му предложили?

Стилингфлийт се намръщи.

— Трудно е да се каже. Трябва да имате предвид, че онова, което ви е казал, не отговаря точно на думите на лекарите. По-скоро е било негова интерпретация.

— Искате да кажете, че той не е разбрал терминологията?

— Не точно. Имам предвид, че те му обясняват, като използват професионални термини, а той не разбира напълно смисъла им и после предава казаното със свои думи.

— Значи онова, което е споделил с мен, всъщност не отговаря изцяло на казаното от лекарите.

— Да, нещата се свеждат до това. Просто не всичко е схванал правилно, ако разбирате какво имам предвид.

Поаро кимна замислено и попита:

— Знае ли се при кои лекари е ходил?

Госпожа Фарли поклати глава, а Джоана Фарли отбеляза:

— Никой от нас не е имал и най-малката представа, че се е консултирал с лекари.

— На вас споменавал ли ви е за съня си? — попита я Поаро.

Момичето поклати глава.

— А на вас, господин Корнуорти?

— Не, нищо не ми е казвал. Продиктува ми писмото до вас, но нямах представа защо иска да се съветва с вас. Помислих си, че вероятно е свързано с някои служебни въпроси.

— Какви са конкретните факти около смъртта на господин Фарли? — продължи да пита Поаро.

Инспектор Барнет погледна въпросително първо госпожа Фарли, после доктор Стилингфлийт и пое ролята на говорител:

— Господин Фарли имал навика да работи всеки следобед в стаята си на първия етаж. Разбрах, че е предстояла някаква много сериозна сделка за сливане…