Грегъри Робъртс - Шантарам

В края на 1985 година, докато се подготвяхме в Кета за преминаване в Афганистан, Асматулла обаче се колебаеше дали да продължава участието си във войната. Толкова много зависеше от отрядите му, че когато оттегли войската си от активни действия и започна тайни мирни преговори с руснаците и тяхното афганско марионетно правителство в Кабул, цялата бойна съпротива в района на Кандарах рухна. Другите муджахидински отряди, които не бяха под негово ръководство, като хората на Кадер в планините северно от града, останаха на позициите си, но бяха изолирани, а всеки маршрут, по който доставките стигаха до тях, беше уязвим от руските нападения. Несигурността налагаше да изчакаме, докато Асматулла реши дали да продължи джихада, или да мине на вражеска страна и да подкрепи руснаците. Никой не можеше да предвиди накъде ще скочи.

Въпреки че не ни свърташе и бяхме изнервени от безконечното чакане, а тътрещите се дни преминаха в седмици, аз добре уплътнявах времето си. Упражнявах фрази на фарси, урду и пущу и дори прихванах няколко думи от таджикски и узбекски диалект. Яздех всеки ден. Никога не успях да се отърва от клоунското размахване на ръцете и краката, когато карах конете да спират, да тръгнат или завият в желаната от мен посока, но понякога все пак успявах да сляза от коня, вместо той да ме хвърли.

Всеки ден четях книги от странната еклектична сбирка, осигурена ми от Аюб Хан — пакистанец и единствения член на нашата група, роден в Кета. Тъй като прецениха, че ще е много опасно за мен да напускам убежището ни — една конеферма в покрайнините на града — Аюб ми носеше книги от градската библиотека. Тя разполагаше с неизвестни, очарователни писания на английски, наследство от времето на британското владичество. Името на града, Кета, произхождало от думата „куата“ — „крепост“ на пущу. Близостта до пътя към прохода Чаман за Афганистан и към прохода Болан за Индия бе осигурила политическото и икономическото значение на Кета за хилядолетия. Британците окупирали за пръв път старата крепост през 1840-та, но били принудени да я изоставят, след като епидемия във войската и яростната съпротива на афганците изтощили колониалните сили. Крепостта била окупирана наново през 1876 г. и този път се превърнала в първото дългосрочно британско завоевание до североизточната граница с Индия. Тук била създадена Имперската офицерска школа на Британска Индия, а зрелищният естествен амфитеатър на околните планини се превърнал в богат и преуспяващ търговски център. Катастрофално земетресение в последния майски ден на 1935 г. разрушило почти целия град и погубило двайсет хиляди души, но Кета бил построен отново и чистите широки булеварди и приятният климат го превръщат в един от най-популярните курорти за почивка в Северен Пакистан.

За мен, който не можех да напускам границите на фермата, основната атракция на града се състоеше в случайната подборка от книги, които ми носеше Аюб. През няколко дни той се появяваше на прага ми, усмихнат обнадеждено, и ми подаваше вързопа — все едно беше съкровище, изровено от археологични разкопки.

И така, през деня аз яздех и свиквах с разредения въздух на височина над хиляда и петстотин метра, а нощем четях дневниците и журналите на отдавна починали изследователи, изгубени издания на гръцките класици, томове на Шекспир с ексцентрични обяснителни бележки и зашеметяващо пламенен превод на Дантевата „Божествена комедия“ в терцини 15 15 От ит. terzina — тристишна строфа с верижно кръстосана рима. — Бел.ред. .

— Някои от мъжете те мислят за учен, изучаващ свещените, писания — каза ми една вечер Абдел Кадер Хан на прага на стаята ми, месец след като пристигнахме в Кета. Затворих книгата, която четях, и веднага станах да го поздравя. Той пое ръката ми и я стисна в дланите си, като прошепна благословия. След като се настани на предложения от мен стол, аз седнах на табуретка на един лакът от него. Под мишницата си носеше пакет, увит в кремав велур. Остави го на леглото и се облегна удобно.

— Четенето все още е нещо тайнствено в моята родина и предизвиква страх и големи суеверия — каза унило Кадер и избърса с длан умореното си кафяво лице. — Само четирима от десет мъже могат да четат, а жените — два пъти по-малко.

— Ти къде научи… всичко, което си научил? — попитах го. — Например къде се научи да говориш толкова добре английски?

— Имах частен учител, много изискан английски джентълмен — засмя се той тихо, разведрен от спомена. — Както ти учеше моя малък Тарик. Взех две пурети от пакета, запалих ги в ръка с кибритена клечка и му подадох едната.