Грегъри Робъртс - Шантарам

След като всички мъже получиха чай, Касим Али им нареди да събудят Джозеф. Те започнаха да го ръчкат грубо и да му крещят да се събуди. Той се размърда и замърмори сърдито. Събуждаше се много бавно. Отвори очи, разтърси натежалата си глава и се примоли за вода.

— Папи нахин — рече Касим. Няма вода.

Тикнаха му втората бутилка грубо, но го придумваха с шеги и с тупане по гърба. Приготвиха втори шилом и младежите пушиха с него. Той постоянно мрънкаше за вода, но всеки път вместо това наливаха в устата му шльокавица. Преди да изпие и една трета от бутилката, той пак припадна — катурна се встрани и главата му се килна под странен ъгъл. Лицето му бе голо под лъчите на пладнешкото слънце. Никой не направи никакъв опит да го закрие.

Касим Али го остави да подреме едва пет минути и пак нареди да го събудят. Джозеф мърмореше сърдито, докато го будеха, а после заръмжа и запсува. Опита се да се вдигне на колене и да допълзи в колибата си. Касим Али взе окървавената бамбукова пръчка и я подаде на Джони Пурата. Даде само една заповед: започвай !

Джони вдигна пръчката и я стовари върху гърба на Джозеф с мощно плющене. Джозеф зави и се опита да изпълзи встрани, но кръгът от младежи го избута отново в средата. Джони пак го удари с пръчката. Джозеф се разкрещя сърдито, но младежите започнаха да му удрят плесници и да му крещят да мълчи. Джони замахна с пръчката, Джозеф — се сви и се опита да съсредоточи мътния си поглед.

— Знаеш ли какво направи? — кресна му Джони и стовари пръчката върху раменете на Джозеф. — Говори, пияно куче! Знаеш ли какво ужасно нещо направи?

— Стига си ме удрял! — озъби се Джозеф. — Защо го правите?

— Знаеш ли какво направи? — повтори Джони и пръчката отново изплющя върху него.

— О-о… ааа! — писна Джозеф. — Какво? Какво съм направил? Нищо не съм направил!

Виджай пое пръчката и удари Джозеф по ръката.

— Преби жена си, пияна свиня! Преби я и тя може и да умре!

Той подаде пръчката на Джитендра и той шибна с нея Джозеф по бедрото.

— Тя умира! Ти си убиец! Ти уби жена си!

Джозеф се опита да се затули от ударите с ръце, като трескаво се оглеждаше за изход. Джитендра отново вдигна пръчката.

— Ти би жена си цяла сутрин и я изхвърли гола от колибата. На ти, пияницо! Ето ти още! Както ти я преби! Харесва ли ти, а, убиецо?

Мъглява представа за стореното бавно започна да се прокрадва в ума на Джозеф и лицето му се вцепени от ужас и страдание. Джитендра подаде пръчката на Прабакер и следващият удар го докара до сълзи.

— О, не! — захълца той. — Не е вярно! Нищичко не съм направил! Какво ще стане сега с мен? Не съм искал да я убивам! О, Господи в небето, какво ще стане с мен? Дайте ми вода! Трябва ми вода!

— Няма вода — повтори Касим Али.

Пръчката свистеше отново и отново. Сега тя бе в ръката на Андкаара.

— Тревожиш се за себе си, а, куче? Ами клетата ти жена? За нея не се тревожеше, докато я пребиваше! Не за първи път я биеш с тази пръчка, нали? Но вече край — ти я уби. Никога повече няма да можеш да я биеш — нито нея, нито никого. Ще умреш в затвора.

Джони Пурата отново пое пръчката.

— Какъв си голям и силен! Голямо геройство — да пребиеш жена си, наполовина колкото тебе! Ела да ме пребиеш мен, герой . Хайде де, вземи си пръчката и пребий с нея мъж, евтин гунда!

— Вода… — изломоти Джозеф и се просна на земята, потънал в сълзи на самосъжаление.

— Няма вода — отвърна Касим Али и Джозеф отново изпадна в несвяст.

Когато пак го свестиха, Джозеф бе стоял на слънце почти два часа и вече беше много зле. Крещеше за вода, но му поднесоха само бутилката с дару. Виждах как иска да я отблъсне, но го мъчеше отчаяна жажда. Пое я с разтреперани ръце. Щом първите капки докоснаха изгорелия му език, пръчката отново го удари. Шльокавицата се разля по брадясалата му челюст и потече от зиналата му уста. Той изпусна бутилката. Джони я вдигна и изля останалата ракия на главата му. Джозеф писна и се опита да отпълзи встрани на четири крака, но кръгът от мъже го избута отново в средата. Джитендра пое пръчката и го заудря по задника и краката. Джозеф хленчеше, ревеше и стенеше.

Касим Али седеше отстрани в засенчения вход на една колиба. Той извика Прабакер и заповяда да доведат няколко приятели и роднини на Джозеф, а също и роднини на жена му Мария. Хората дойдоха, заеха местата на младежите в кръга и мъченията на Джозеф продължиха. Няколко часа приятелите, роднините и съседите му се сменяха да го хулят, обвиняват и удрят с пръчката, с която така дивашки бе пребил жена си. Ударите бяха резки и го боляха, но не толкова жестоки, че да разкъсат кожата му. Това бе премерено наказание, болезнено, но не злобно.