Грегъри Робъртс - Шантарам

Бяха се събрали вече над стотина души. Думите на Касим предизвикаха вълна от шумни коментари сред тях, главите се скланяха една към друга. Тези, които бяха най-близо до него, в средата, повториха думите му и предадоха посланието на останалите в края. Фарук й Рагхурам сведоха съкрушено глави. Обвинението на Касим Али, че са посрамили него повече от себе си, бе голям удар.

— И двамата трябва да бъдете наказани за това — рече Касим малко по-меко, когато тълпата поутихна. — Довечера аз и вашите родители ще ви изберем наказание. Дотогава, до края на деня, ще чистите района около тоалетната.

Сред тълпата отново се надигна мърморене. Конфликтите на религиозна основа бяха потенциално опасни и хората се зарадваха, че Касим се отнесе сериозно към случилото се. Много от гласовете около мен говореха за приятелството между Фарук и Рагхурам и аз осъзнах, че казаното от Касим е истина — боят между близки приятели от различно вероизповедание бе обидил общността. Тогава Касим Али свали дългия зелен шал, който носеше на врата си, и го вдигна високо, за да го видят всички.

— Сега вие ще чистите тоалетната. Но първо, Фарук и Рагхурам, аз ще ви вържа с това, с моя шал. Той ще ви напомня, че сте приятели и братя, а чистенето на тоалетната ще запуши носовете ви с вонята на онова, което си причинихте днес взаимно.

И той коленичи и върза двамата младежи един за друг за краката — десният глезен на Фарук за левия на Рагхурам. След като приключи, той се изправи и им нареди да вървят, сочейки им с изпъната ръка тоалетната. Тълпата им направи път, а младежите се опитаха да ходят, но се запрепъваха и скоро разбраха, че ако изобщо искат да се придвижат напред, трябва да се вкопчат един в друг и да вървят в крачка. Прегърнаха се здраво през раменете и закуцукаха на три крака.

Тълпата ги проследи с поглед и започна да хвали мъдростта на Касим Али. Изведнъж на мястото на напрежението и страха отпреди малко избухна смях. Хората се обръщаха, за да му кажат нещо, но Касим вече се бе упътил към колибата си. Бях доста наблизо и забелязах, че той се усмихва.

Имах късмета през онези месеци често да споделям тази усмивка. Касим идваше в колибата ми два, понякога три пъти седмично и проверяваше как напредвам с увеличилия се брой пациенти, част от които препращах на доктор Хамид. Понякога началникът водеше и още някого със себе си — дете, нахапано от плъхове, или младеж, пострадал на строежа до бордея. След време разбрах, че той избираше кого да доведе при мен лично, защото по една или друга причина те не искаха да дойдат сами. Някои бяха просто срамежливи, други — предубедени спрямо чужденците и им нямаха доверие. Трети не искаха да приемат никакви лекарства, освен традиционните селски церове.

Селските церове ми създаваха много главоболия. Като цяло ги приемах и прилагах при нужда, и дори предпочитах някои аюрведически смеси пред западните им съответствия. Но на някои от тях съвсем очевидно се приписваха лечебни свойства само от суеверия, а не заради доказани терапевтични традиции. Те противоречаха на здравия разум, както и на всички принципи на медицинската наука. Практиката да се слага цветна превръзка от билки над лакътя като лек срещу сифилис, например, ми се виждаше смайващо безполезна. Понякога лекуваха артрит и ревматизъм, като изваждаха яркочервени живи въглени от огъня и ги допираха до коленете и лактите на страдащия. Веднъж Касим Али ми сподели насаме, че не одобрява по-крайните церове, но не ги забранява. Той ме посещаваше редовно и тъй като го обичаха, хората следваха примера му и пациентите ми растяха.

Ореховокафявата кожа на Касим Али, изпъната по слабото му, жилаво тяло, беше гладка и стегната като боксова ръкавица. Гъстата му сребристосива коса беше къса. Имаше брадичка, с един тон по-светла от косата му. Най-често се обличаше с памучна курта и прости бели панталони със западна кройка. Въпреки че дрехите му бяха простички и евтини, те винаги бяха изпрани и изгладени и той ги сменяше по два пъти на ден. Друг не толкова почитан човек с подобни навици за облеклото биха го сметнали за конте. Но Касим Али предизвикваше усмивки на обич и възхищение навсякъде из бордея. Безупречно чистите бели дрехи за всички нас бяха символ на неговата духовност и морална чистота — качества, от които в този малък свят на борби и надежди зависехме не по-малко, отколкото от водата в общия кладенец.

Неговите петдесет и пет години не тежаха на тялото му, по-високо от обичайното. Неведнъж го гледах как заедно с младия си син тича от водните резервоари към колибата си с тежки контейнери с вода на гръб и двамата изминаваха рамо до рамо целия път. Когато сядаше на тръстиковите рогозки в голямата стая в колибата си, той не докосваше с длани пода. Кръстосваше крака, а после сгъваше колене и сядаше. Беше красив мъж и голяма част от красотата му се дължеше на здравословната жизненост и естествената грация, която подкрепяше неговата вдъхновяваща и властна мъдрост.