Грегъри Робъртс - Шантарам

Касим Али Хюсеин назначи Прабакер и Джони Пурата за водачи на двата отряда, чието задължение беше да помагат на вдовиците, сираците, сакатите и изоставените съпруги да поправят колибите си. Прабакер привлече на помощ няколко доброволци за събирането на бамбукови пръти и къси греди от купищата отпадъци на близкия строеж до коптора. Джони Пурата реши да организира няколко улични хлапаци в пиратска банда, която тарашеше квартала за ламарина, брезент и пластмаса. Всевъзможни неща, които можеха да служат за защита от дъжда, започнаха да изчезват от околностите на бордея. При една забележителна експедиция малките крадци домъкнаха голямо платнище, което, съдейки по формата му, явно беше камуфлажно покривало за боен танк. Това военно снаряжение бе разрязано на девет парчета за укрепването на девет колиби.

Присъединих се към отряд от младежи, които трябваше да изчистят канавките и улеите от задръстилите ги боклуци. Месеците наред ги бяха напълнили с купища консервни кутии, пластмасови бутилки и буркани — всичко онова, което плъховете не гризяха, а клошарите не бяха намерили. Това беше мръсна работа и аз я вършех с радост. Тя ме отведе във всички ъгълчета на коптора и ме запозна със стотици хора, с които може би никога нямаше да се срещна. А имаше и известен престиж: скромните и важни задачи в бордея се ценяха толкова, колкото ги презираха в града. Всички отряди, заети с работа по укрепването на колибите срещу идващите дъждове, бяха възнаграждавани с обич. Трябваше само да надигнем глави от мръсните канавки, за да се намерим сред разкошна градина от усмивки.

Като глава на бордея, Касим Али Хюсеин участваше във всеки план и във всяко решение, свързани с подготовката. Авторитетът му бе ясен и неоспорим, но водачеството му беше тънко и ненатрапчиво. Един инцидент, случил се в седмиците преди дъжда, ми помогна да вникна в дълбочината на неговата мъдрост и ми разкри защо той бе толкова почитан навсякъде.

Един следобед няколко души се събрахме в колибата на Касим Али, за да слушаме разказите на най-големия му син за приключенията му в Кувейт. Икбал — висок, мускулест двайсет и четири годишен младеж с откровен поглед и срамежлива усмивка, наскоро се бе върнал след шестмесечна работа. Мнозина от младежите искаха да почерпят от опита му. Какви бяха най-добрите възможности за работа там? Кои са най-добрите шефове? Кои — най-лошите? Как се печелят пари допълнително между процъфтяващите черни пазари на държавите в Залива и в Бомбай? В течение на една седмица Икбал провеждаше импровизирани курсове всеки следобед в голямата стая на бащината колиба, а тълпата, която искаше да черпи престижните знания, преливаше чак в двора. Но на този ден лекциите му бяха прекъснати внезапно от викове и писъци.

Изтичахме навън и се втурнахме по посока на гласовете. Недалеч открихме шумна тълпа от мъже, жени и деца. Пробихме си път до средата, където двама мъже се боричкаха и налагаха. Имената им бяха Фарук и Рагхурам и бяха от отряда, който помагаше на Прабакер да събира пръти и греди. Икбал и Джони Пурата разтърваха побойниците. Касим Али застана между тях и присъствието му моментално укроти буйстващата тълпа.

— Какво става тук? — попита той с необичайно строг тон. — Защо се биете?

— Пророкът, дано Аллах му даде покой! — изкрещя Фарук. — Той обиди Пророка!

— А той обиди бог Рама! — парира Рагхурам.

Всички в тълпата подкрепиха единия или другия с крясъци и проклятия. Касим Али им отпусна половин минута шум и вдигна ръце, за да ги усмири.

— Фарук, Рагхурам, вие двамата сте приятели, добри приятели — рече той. — Знаете, че боят не е начинът да уредите разногласията си. И двамата знаете, че боят между близки и приятели е най-лошият бой от всички.

— Но Пророкът , мир на душата му! Рагху обиди Пророка. Бях длъжен да се сбия с него — изхленчи Фарук. Все още беше сърдит, но тежкият поглед на Касим Али го попарваше и той не можеше да погледне по-възрастния в очите.

— Ами ти, дето обиди бог Рама? — възрази Рагхурам. — Това не е ли също основание за…

— Нямате оправдания! — извика гръмовно Касим Али и накара всички да млъкнат. — Няма достатъчно основателна причина да ни накара да се бием помежду си! Всички ние тук сме бедни. Всички си имаме достатъчно врагове навън. Или ще живеем заедно, или ще умрем. Вие, двама млади глупаци, обидихте нашите хора, своите хора. Обидихте всички наши хора, от всякаква вяра и ме посрамихте ужасно.