Агата Кристи - Поаро разследва

Инспекторът от Скотланд Ярд и мъжът до него, които стояха отвън, неволно подскочиха.

— О, това е мосьо Поаро и една от неговите малки шеги — възкликна той, когато видя главата на Поаро да следва тази на котката. — Пуснете ни да влезем.

— Нашите приятели здрави и читави ли са?

— Да, хванахме птичките. Но стоката не е с тях.

— Разбирам. Идвате да търсите. Добре, ние с Хейстингс тръгваме, но бих искал да ви изнеса кратка лекция за историята и навиците на домашните котки.

— За бога, вие май съвсем мръднахте.

— Котката — започна с патос Поаро — е била боготворена от древните египтяни. Все още се смята за щастлив знак, ако черна котка ти мине път. Тази котка ви пресече пътя тази вечер, Джап. Доколкото знам, в Англия не е прилично да се говори за вътрешностите на животно или човек. Но вътрешностите на тази котка са съвсем деликатни, имам предвид хастара.

Другият мъж внезапно изсумтя и грабна котката от ръката на Поаро.

— О, забравих да ви представя — каза Джап. — Мосьо Поаро, това е господин Бърт от тайните служби на Съединените щати.

Опитните пръсти на американеца напипаха това, което търсеха. Той протегна ръка и за момент остана безмълвен. После достойно се справи с положението.

— Много ми е приятно — каза.

— Все пак — промърмори Поаро — е напълно възможно този път да не умра.

Зарадвах се много на забележката му, която показваше умерен оптимизъм, присъщ на човек, прекарал грип и вече на път да се възстанови. Аз пръв бях повален от болестта. Поаро беше абсолютно смазан, когато дойде и неговият ред. Сега седеше в леглото, подпрян с възглавници, а главата му бе увита с вълнен шал. Бавно отпиваше един безусловно нездравословен според мен tisane 45 45 Tisane (фр.) — билков чай. — Б.пр. , който бях приготвил, следвайки инструкциите му. Погледът му се спря блажено върху подредените като в аптека шишенца с лекарства, които украсяваха полицата над камината.

— Да, да — продължи дребничкият ми приятел. — Още веднъж ще възвърна истинското си аз, великият Еркюл Поаро, истински терор за злодеите! Представяш ли си, mon ami, има кратка информация за мен във вестник „Хайлайф“. Наистина! Ето слушай: „Всички вие, престъпници, бягайте! Вярвайте момичета, Еркюл Поаро е същински Херкулес! Но сега нашият любим домашен детектив не може да залови никого. И познайте защо? Защото самият той е «заловен» от la grippe 46 46 La grippe (фр.) — Игра на думи. Grip на английски означава хващам, залавям. La grippe на френски означава грип. — Б.пр. .“

Засмях се.

— Много добре, Поаро. Започваш да се превръщаш в известна личност. И за щастие, докато боледуваше, не изпусна нищо, отнасящо се до теб.

— Наистина. Няколкото случая, които трябваше да изоставя, не ме карат да съжалявам.

Хазяйката ни се показа на вратата.

— Долу има един господин. Каза, че трябва да види мосю Поаро или вас, капитане. Изглежда се е забъркал в някаква каша… но има вид на истински джентълмен… донесох визитната му картичка.

Тя ми подаде картичка.

— Господин Роджър Хавъринг — прочетох аз.

Поаро се обърна към рафтовете с книги и аз покорно издърпах „Кой кой е“. Подадох му я и той започна да проучва енергично страниците.

— Втори син на петия барон Уиндзор. Женен през 1913 за Зоуи, четвърта дъщеря на Уилям Краб.

— Хм! Смътно си спомням, но струва ми се, че това момиче извърши една много лекомислена постъпка — отказа се от титлите си и се нарече просто Зоуи Карисбрук. Точно преди войната се омъжи за някакъв млад аристократ.

— Ще ти бъде ли интересно. Хейстингс, да слезеш долу и да изслушаш какъв е проблемът на нашия посетител? Предай му извиненията ми.

Роджър Хавъринг беше улегнал мъж около четирийсетте, с елегантен външен вид. Лицето му обаче беше изпито. Явно работеше под голямо напрежение.

— Капитан Хейстингс? Вие сте партньорът на мосю Поаро, доколкото разбирам. Наложително е днес да дойде с мен в Дарбишър.

— Страхувам се, че е невъзможно — отвърнах аз. — Поаро е болен от грип.

Лицето му посърна.

— Мили боже, това е голям удар за мен!

— Явно въпросът, за който искате съвет, е доста сериозен.

— О, боже, да! Моят вуйчо, най-добрият приятел, който съм имал някога на този свят, беше подло убит снощи.

— Тук в Лондон?

— Не, в Дарбишър. Бях в града и тази сутрин получих телеграма от съпругата си. По нейната заръка незабавно се отправих към вас, за да помоля мосю Поаро да се заеме с този случай.