Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Сродниците ми, с които ме свързваха тесни кръвни връзки, си останаха някак чужди за мен. Те страняха и не разговаряха с мен повече, отколкото другите граждани на Клузиум. Явно очакваха с любопитство деня на изпитанието ми.

През лятото юношите на града се подготвяха усилено за есенните състезания. Сред младите мъже трябваше да бъде избран най-красивият и най-силният, който да представя Клузиум на игрите, където се избираше водещият град на съюза за следващата година. Щастливецът бе увенчаван с венец и получаваше свещения щит и меч на града, за да свикне да борави с тях. Всъщност жреците говореха, че изходът от тези игри не е имал никакво обществено значение от сто години насам. Победителят получаваше само девойката, предназначена да бъде жертва на боговете, той я освобождаваше и градът му заемаше почетно място до следващата есен, но всичко това беше просто стара традиция.

Слушах разсеяно разказите за старите обичаи, тъй като колкото и да се стремях, не откривах у себе си никой друг, освен Турмс, сина на Ларс Порсена. Живеех в прохладни покои, сред изумителни вази и статуи, спях на меко ложе, пиех вино и ядях вкусна храна, тъй че отстрани погледнато сякаш не можех и да мечтая за нищо друго. Но на мен все не ми достигаше нещо и това чувство ме преследваше в дълбините на душата ми. Ако знаех само какво точно не ми достигаше! Но напразно чуках на вратата на сърцето си.

С времето започнах да се разбирам по-добре и да се чувствам по-щастлив. Само понякога изпадах в тъга и усещах колко тежко и неповратливо е смъртното ми тяло, колко велика е властта му над мен. В нощите, когато на небето изгряваше пълната луна, в сънищата ми се появяваше дивата богиня девственица. На тясното й лице четях заплаха. Родената от морската пяна също ме навестяваше и ме изкушаваше със златните си къдри и с ослепително бялото си тяло. Тя искаше отново да се свържа със земята и да се задоволя със съдбата на простосмъртен.

Все пак — готов съм да повторя — това беше най-щастливото лято в живота ми. Когато настъпи есента, ме обзе дълбоко униние и не изпитвах вече никаква радост. В определения ден се отправих към свещеното езеро, придружен от представители на града. Не ми се наложи да направя и крачка пеша, нито пък да яздя кон или муле, тъй като бях отведен в закрита носилка, поставена на колесница, теглена от бели волове. Рогата им бяха украсени с червени пискюли, които забелязах, когато се осмелих да открехна едва-едва завесите на носилката.

В същата колесница бяха изнесени от града и двата бели обелиска от градския храм на променливия бог.

Още веднъж ми предстои да преспя на ложето на боговете и да вкуся от храната им, докато смъртна пот оросява челото ми. Ето защо, аз, Турмс, бързам да завърша разказа си, за да мога да изпълня всичко, което ми е предначертано.

Най-бистрото и най-синьото от всички езера, които бях виждал някога, беше свещеното езеро на народа ни. То бе обкръжено с високи планини от всички страни. Когато го видях за първи път, езерото бе тъмно и спокойно в есенния си блясък. Видях храмовете. Видях и древния каменен кръг. Видях извора на нимфата Бегоя. Видях клисурата, из чиито дълбини се бе появил бог Таг, за да произнесе предсказанията си. Може би сега те бяха някъде другаде. В Тарквиния имаше хълм, наречен на името на бог Таг. В Рим имаше извор, посветен на Егерия, сиреч на Бегоя. Но традициите пазеха свещените места и във Волсиния.

Най-свещен за мен беше храмът на менливия бог Волтумна 59 59 Бог на Волсиния, римско име Вертумна; покровител на растежа, градините, годишния кръговрат и търговията. — Б.пр. . Той бе построен от камъни и бе украсен с много колони. Вътрешността му беше празна, но храмът се пазеше от фигура на Химера, излята от бронз. Химера бе красива фигура на същество, в чието тяло можеше да се видят лъв и змей. Със своята променливост то обединяваше подземните, земните и небесните сили. Победоносната Химера пазеше празните стаи на Волтумна. Според гърците техен герой, който яздел крилат кон, победил и убил Химера. Още в младостта си видях доказателството за това в Коринт — извора на Пегас. Но у народа ни живее все още образът на Химера, символ на променливостта и изменението. Този образ гърците не са могли да погубят.

На есенния празник се бяха насъбрали много хора от различни краища на Етрурия. Да стъпват из свещените земи и да живеят в свещените колиби се разрешаваше само на посланиците на градовете и на свитите им. Несвещеният Волсиния, голям и богат, се разстилаше под хълма на два дена път от езерото. Той се славеше със занаятчиите си и с изящните си стоки. Празникът на есента носеше големи приходи в града. А в другия, в свещения Волсиния, който беше на брега на езерото, всякаква търговия беше забранена.