След като минаха първите мигове на срещата ни, Арсиное дойде на себе си и се загърна по-добре в наметката си на римска матрона, сведе поглед към пода и каза:
— Ах, Турмс, как ме изплаши само с неочакваното си пристигане! Разбира се, длъжна съм да ти обясня много неща, но в сегашното си положение не трябва да се вълнувам, затова ще бъде по-добре, ако се срещнеш първо със скъпия Терций Валерий. По-късно ще поговорим насаме.
Тя се оттегли бързо някъде в дома и аз дочух как се разрида и започна да вика прислужниците си. Когато чу плача и виковете, пред мен се появи и самият Терций Валерий с тояжката си. Той толкова много бързаше да види кой е странникът, предизвикал шума, че чак изпусна восъчните таблички, които държеше в ръка — явно точно преди идването ми се беше занимавал с делови въпроси. Щом ме позна, изпусна тояжката си и възкликна изумено и същевременно неуверено:
— Ти ли си това, Турн? Мислех, че вече никога няма да те видя. Всички бяхме убедени, че си загинал по време на морска буря. Арсиное срещна един моряк, когато в отчаянието си обикаляше града и търсеше някого, който и да е, само и само да научи вести за теб. Същият моряк се закле, че те е видял как загиваш и как корабът, на който си пътувал, е потънал. Ние преживявахме тежки времена тогава — Рим беше обсаден от волските, и не се усъмнихме в думите му.
Обясних спокойно, че не можех да изпратя вести за себе си поради обсадата и добавих, че явно никой не е страдал особено от отсъствието ми и от липсата на новини, тъй че може би щях да направя по-добре, ако изобщо не се бях връщал в Рим.
Терций Валерий побърза да отвърне:
— Не, не, скъпи Турн, не ме разбирай погрешно. Винаги ще се радваме да те видим и да те посрещнем тук в дома си като най-близък гост и приятел. Много се радвам, че си жив и здрав. Всъщност появата ти не променя по никакъв законов начин нещата, тъй като Арсиное ми призна, че вие двамата никога не сте сключвали законен брак и че не сте се разбирали особено, но че тя те е следвала само по жизнена необходимост. Толкова копнеела да се върне в родния си град, от който злощастната съдба я прогонила още в детството й… И тъй, какво исках да кажа? Не, не чувствам никаква лична обида спрямо теб, Турн, а и Арсиное не изпитва неприязън към теб. След като богинята отново ме дари с мъжество, макар да съм толкова стар, аз сметнах за свой дълг да встъпя в законен брак с Арсиное, особено като се имаше предвид ниското й положение. През това време независимо от жестоките лишения, на които бяхме подложени, аз като че ли се подмладих с десет, дори с двадесет години. И сам ще се съгласиш, Турн, че изглеждам чудесно, нали?
И този, по-рано тъй разсъдлив старец, надут от гордост и суета, започна да се перчи пред мен и да показва мускулите си. Кожата на шията му висеше, тъй като се беше избръснал гладко и нищо не я прикриваше. Беше облечен в сенаторска тога от фина тъкан, поръбена с алена лента, и я придържаше с едната си ръка кокетливо като капризен юноша. Не знаех дали да плача или да се смея, толкова жалко ми се стори всичко това.
Не отвърнах нищо и Терций Валерий продължи смутено:
— Разбира се, наложи се да минем през някои трудности, тъй като трябваше да докажем, че Арсиное е по произход патрицианка и римлянка. Тя може би ти е разказвала при какви странни обстоятелства, бидейки беззащитна сирота, й се е наложило да напусне родния си град. Но смелостта и решителността, които Арсиное прояви по време на обсадата, както и доброто име, което си заслужи сред римлянките, много й помогнаха. Съпругите на сенаторите потвърдиха, че само истинска римлянка може да се държи тъй достойно като Арсиное и да се жертва за нашия град.
Не разбирах за какво става дума, но Терций Валерий продължи:
— Сенатът прие това като доказателство за произхода й и първо я призна за римска гражданка, а после и за патрицианка. Иначе нямаше да можем да сключим брачен съюз според римското право, тъй като бракове между плебеи и патриции са забранени. От момента, в който тя бе призната за патрицианка, римското право защитава доброто й име, честта и имуществото й. Всякакви предишни обещания и задължения, дадени пред лица, които не са римски граждани, нямат вече никакво значение.
Терций Валерий извика новия управник на дома, който се появи на часа, облечен в разкошни одежди, и се поклони пред господаря си. Старецът заповяда да ни се донесат хляб и вино, за да може да ме приветства както трябва и да потвърди гостоприемството си. По разсеяност бях докоснал полицата над огнището и това не бе убягнало от погледа на наблюдателния старец. Може би се бях докоснал до огнището и не само поради разсеяност, а от вътрешната студенина, която изпитах, щом дочух новините.
Читать дальше