Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Ето защо измина още време и чак напролет, само два дена преди новата обсада на Рим от волските, ние потеглихме на север. Огньовете по крайбрежието подсказваха близостта на волската войска, но за щастие задуха попътен вятър и корабът ни успя да излезе бързо от долното течение на реката и да навлезе в морето. Около тиренските брегове нямаше никаква опасност, тъй като те бяха охранявани от бързоходни церенски и тарквински съдове.

Вятърът, както е обичайно през пролетта, беше променлив, но все пак успявахме да се придвижваме напред. Минахме покрай Ветулония и известния етруски остров, където бяха железните рудници, и най-сетне се добрахме до Популония. Крайбрежният военен съд ни придружи до самия бряг, като следеше да не оставим на някой остров част от стоката, която носехме, както и кои са моряците на кораба. Щом се озовахме най-накрая в пристанището, видях, че на брега сновяха много стражи, облечени от главата до петите в желязо. Никога по-рано не бях виждал подобни бойни доспехи и шлемове — изработени от съвсем гладко желязо, без никаква резба или украшения. А самите шлемове бяха най-странни — те покриваха целите им глави и имаха отвори само за устата и очите, тъй че воините приличаха на някакви чудовища. Копията и мечовете също бяха без никаква украса и всичко това внушаваше много по-голям ужас, помислих си аз, отколкото конска грива, развяваща се на върха на шлема, или глава на Горгона на гърдите на ризницата.

Пристанищните митари, облечени в сиви дрехи, се качиха на палубата ни без оръжие и капитанът им предаде книжата на кораба с всички необходими печати. Търговецът пък представи списък на стоката, която бе пренесена.

Всички моряци трябваше да покажат дланите си на митарите, за да могат последните да проверят дали са наистина моряци и гребци. После те се вглеждаха в очите на моряците. Не ги интересуваше дали пред тях стои ибериец, сардинец или някой чужденец от още по-далечна земя — главното беше той наистина да е моряк, който няма да търси на брега нищо друго, освен леки жени и евтино вино.

Аз минах последен през проверката. Като видях как се отнасят с простите моряци, зарадвах се, че този път бях облечен в красиви тарквински дрехи, а не в простите дрехи на скитник, и че косите ми бяха сплетени старателно на плитки. Митарят, който ме погледна в очите, изведнъж се развълнува по неизвестна за мен причина. Той прекрати прегледа и се упъти към другарите си, след което започна да им обяснява нещо. Трима страховити стражи впериха изумени погледи в мен. Най-младият от тях докосна с пръсти устните си, но най-старият се намръщи и го погледна с упрек. После той взе обикновена восъчна плочка, сложи на нея печата на града — главата на Горгона — и ми я връчи с думите:

— Напиши името си на плочката, чужденецо. Можеш свободно да се разхождаш из града.

Когато срещнах погледа му и видях как блестят очите му, на мен ми се стори, че тукашните стражи са знаели за идването ми и че смятат да ме проследят, а след това да ме задържат и да ме обвинят в прекалено любопитство. Ето защо реших да не скривам нищо, а казах:

— Имам намерение да посетя железния остров и да разгледам знаменитата шахта, а тъй също да се разходя из страната и да видя големите гори, от които добивате дървения си материал и после правите въглен.

Митарят вдигна нетърпеливо тънките си вежди и каза:

— На пластинката ти е печатът на Горгона. Напиши името, което смяташ да ползваш.

Изненадан, побързах да кажа:

— Името ми е Турн и идвам от Рим.

Той ме прекъсна с рязък жест:

— Не те питам за нищо и ти не си длъжен да обясняваш нищо на никого.

Всичко това беше извънредно странно. Търговецът зяпна и ме загледа тъй, сякаш ме виждаше за първи път. И сам не можех да разбера защо ме посрещаха толкова доброжелателно в Популония — все пак това беше град, който се пазеше зорко от чужденците, почти толкова, колкото и пристанището на Картаген.

Самата Популония приличаше на стражите си — сурова и деловита. Местните жители се отличаваха с трудолюбието си: ямите, в които се топеше желязото, димяха денем и нощем, тъй че къщите бяха покрити с дебел слой сажди. На герба на града беше изобразена медузата Горгона, както и боговете Сефланс 48 48 Бог на огъня и ковачите у древните етруски. — Б.пр. , Тиния 49 49 Етруски бог-гръмовержец. — Б.пр. и Уни 50 50 Жената на Тиния — у римляните Юнона, а у гърците — Хера. — Б.пр. . Сефланс беше в средата на герба, тъй като популонците се кланяха неистово на бога ковач. Научих, че тук живеят много по-заможни хора, отколкото където и да било из другите етруски градове. Но тези богати родове не се големееха с богатството си, а живееха скромно и изпращаха синовете си да поработят малко в железните мини, преди да ги обучат на други неща. Дъщерите си не даваха на чуждоземци, а избираха съпрузите им само измежду местните младежи. Вярваха, че желязото трябва да си остане при желязото, а не да отива при дървото, глината или дори вълната.