Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

След като пихме вино и отчупихме парчета от питата, ние се наместихме по-удобно и скоро забелязах, че виното започна да омайва слабия старик. Лицето му се зачерви и той стана по-приказлив.

— Искрено се радвам — разприказва се той, — че приемаш вестта тъй спокойно, Турн! Виждам, че наистина си разумен човек. Арсиное ми призна, че те отпратила надалече, за да може да ми покаже чувствата си — тя отдавна се влюбила в мен… Освен това разбрах, че си безплоден и че с теб горката жена никога не би узнала що е майчинско щастие. Една слаба и беззащитна жена не може да вини себе си, ако бъде насилена от мъж. А точно това се случило някога на Арсиное: тя самата ми призна, че именно тъй е била зачената Мисме — от някакъв насилник. Много уважавам решението й да задържи детето при себе си въпреки горчивите спомени, събуждани от самия вид на малката. Да, Арсиное наистина е мъченица! Напълно разбирам, как самото ти появяване, Турн, е достатъчна причина да се разстрои скъпата ми съпруга. Сега тя ридае, но скоро, надявам се, ще се успокои. Бременните жени са толкова чувствителни! — Той взе да се киска глуповато и да си играе с тояжката, която държеше между коленете си. След това продължи: — Дълбоко в душата си аз съм селянин, свикнал да вижда как се плодят животните, и затова не се притеснявам да говоря за отношенията между мъжа и жената. Кълна ти се, Турн, че Арсиное е чиста като момина сълза и съвсем невинна. По-рано не бях срещал жени като нея. Освен това, скъпи Турн, на теб мога да разкажа с гордост, че тя е и героиня. Тя бе най-смелата от всички римлянки и се обърна към богинята за помощ, когато Кориолан ни беше обсадил с войските на волските. Тя, именно тя ни дари с благоволението на богинята, тъй че Кориолан свали обсадата на Рим и се махна заедно с войската си — смръщи вежди и стисна по-силно тояжката си. — Когато волските отстъпваха, те не пропуснаха да разграбят много патрициански домове. Аз също пострадах. — Старецът заговори бързо и нетърпеливо за нещастията, които бе преживял, но внезапно лицето му се проясни, гласът му стана писклив и той добави: — Но все пак — останаха ми земите, а освен това се избавихме от Кориолан. Волските не му се доверяват вече, тъй като прекрати обсадата без битка, макар с големи трудности да бяха направили обсадните кули и тарани. — Терций Валерий продължаваше да напряга непослушната си памет и езикът му работеше без почивка: — Да, мисля, че бях започнал да разказвам за Арсиное и за безкрайната й свенливост. Лесно убедих сената, че тя е патрицианка, но много по-трудна се оказа втората задача — да убедя роднините си, който не искаха да вярват, но които в последствие видяха със собствените си очи, че отново съм добил мъжествеността си. Ние, римляните, не сме особено стеснителни в тези дела… Например всички съмнителни мъже трябва да се съблекат пред свидетели, за да докажат, че не са избягали роби и че не са скопени. Но в нашия случай затруднението беше, че Арсиное дълго не искаше да се съгласи да докажем двамата, пред свидетели възвръщането на мъжествеността ми. Както ти споменах вече, Арсиное е чиста и невинна, сякаш е девствена девойка, а не жена, познала и други мъже.

— Без съмнение, сигурно — казах с горчивина.

Но Терций Валерий не ми обърна внимание, а продължи:

— Брат ми, племенникът ми и един нарочно избран представител на сената станаха най-накрая непосредствени свидетели на това, че съм способен да изпълнявам съпружеските си задължения. След всичко това никой вече не се съмняваше, че Арсиное е заченала именно от мен. Съпротивата на роднините ми отслабна. Племенникът ми Маний бе особено възхитен от свенливостта на Арсиное и побърза да убеди и другите роднини в невинността й. Сега най-сетне всичко е наред и аз често благодаря на покойната си жена, която ми даде знак от отвъдното, като прие образа на Арсиное.

В този миг в залата влезе и самата Арсиное, с очи, подпухнали от плач. Тя се наведе и целуна Терций Валерий по челото, след което избърса с привичен жест устата му.

— Надявам се, че не се преуморяваш, съпруже — нежно заговори тя, — като говориш за неприятни неща.

Главата на Терций Валерий спря да трепери и той придоби съвсем спокоен вид.

— Не, скъпа. Най-добре е да се хване бика за рогата. Мисля, че и Турн ще се съгласи — нямаше време за отлагане, трябваше да му разкажа за всичко, което се случи между нас, и за подвига ти. И така, както вече споменах, у нас всичко е наред и единственото, което трябва да обсъдим, са паричните въпроси. Когато дойдохте за първи път в Рим, цялото ви имущество беше погрешно записано само на твое име, Турн, макар да съм сигурен, че това не е бил хитър ход от твоя страна. Ти просто не познаваше тогава обичаите и законите на града ни и явно имаше намерение да се грижиш за Арсиное. — Той поглади ръката й и аз би трябвало все пак да кажа, в чест на бившата жрица, че тя не издържа погледа ми, а наведе очи. — Турн, не се съмнявам в порядъчността ти — продължаваше старецът — и ти, разбира се, ще поискаш веднага да поправиш положението и да отпишеш от твое име всичко, което по право се пада на Арсиное. Аз също записах много богатства на нейно име, както и няколко роби.